напред назад Обратно към: [Обръщам ви гръб][Галина Рулева][СЛОВОТО]



Камъкът на думите


Камъкът на думите се претъркулва...

 

Синини по тялото на деня. Невидими рани в душата. Недоволството-лавина... чака още един вик.

Крием се от себе си в сиропиталището на времето. Мисълта скита като бездомна котка по покривите на надеждата. Ласките-изкушения хвърлят своите примки. За да мълчим.

Професията... пазар за роби. Великият търг, на който продаваш душата си, заради изкушението да проповядваш... цензурирани истини. Непреодолимите навици да зачеркваш неудобните думи предизвикват съдбата...тя те пришпорва с камшика на безсилието — да искаш да кажеш, и да не можеш. Да виждаш пътя, а да вървиш през трънаците. Да познаваш хората, а да се разминавате като непознати... Слепец, който чука на вратата на затвора, който сам си съградил от

лицемерие, което никога няма да го напусне.

Кой държи ключа? Пазачът-съвест? Наемник на невидим собственик рови в сянката на миналото. Тайни-отрова. Плесенясали коридори на властта, по които минаваме, за да се доберем до... отегчително. И макар да знаем, че всичко е суета, отегчително дълго пъплим нагоре и нагоре... шутове, преструващи се на крале.

Мисълта-болка... че думите не правят нашата самоличност. Улавяме ги, както добрият стрелец отстрелва дивеча. Мамим, дебнем, чезнем от нетърпение, от страст. И мигът на обсадата ни се струва велик, и размера на лова. Всеки отхвърля мисълта, че е останал с празни ръце. Думите са пленници... и стока, която продаваме, както хлебаря печивото си. От това не зависи дали човек е добър или лош, а колко добър търговец е. Занаят-примка. Да продаваш добре, значи да живееш добре.

Да продаваш... или да се продаваш?

Оправданието — думите-митове. Корабокрушенци на времето. Отломки, в които смисъла е остарял като антична монета, чиято стойност е нарастнала многократно. Но не е в обръщение. Стойността й има смисъл само за посветени. Хиляди иманяри разкопават безценни находища, обладани от страстта-откритие. Къртовски труд без въображение. Най-големия успех — изгодна цена за находката. По пътя към следващата. Без прозрение за цената на историята.

Защото историята се превръща в учебник за печелене на пари. И времето било пари, и ...

Плашилото на душата загърнато в илюзии плаче. Без глас. Без думи. В нивата, която цял живот орем, покълват бурени. Защо не сме господари на собствените си мисли? Или камъкът на думите тежи най-много на собствения гръб? Кой колко може да носи. Кой! Колко?

Мъдрецът-време изтрива с остатъци от бойни знамена нетрайното, изписано с тебешир, тъй както даскалът изтрива грешките на своите ученици от черната дъска. Обаче думите-непокорство отново изскачат като минувач зад ъгъла. Подстрекатели на въображението, те единствено дават смисъл на всичките ни всекидневни усилия. Наемни работници на душите, те като лодкари ни превеждат през реката на съмненията. Зад гърба им се крият истината и лъжата. С какво им плащаме? Съвестта-банкер отсява житото от плявата.

 

Камъкът на думите се претъркулва... За да го вдигнем отново.

 


напред горе назад Обратно към: [Обръщам ви гръб][Галина Рулева][СЛОВОТО]

 

© Галина Рулева. Всички права запазени!


© 1999-2024, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух