Обратно към: [Обръщам ви гръб][Галина Рулева][СЛОВОТО]

Живот, стъкмен на бърза ръка.

Недостиг на всичко. Време. Пари. Емоции.

Живот...лъжицата, която с трепереци ръце изпускаме на пода... докато безпътицата ни задиря като квартален хулиган.

Нямам повече гняв към каквото и да било. Освен към себе си. Гледам с опрощение всичко, което се случва. Не позволявам на предразсъдъците да ме обсебват. Когато те станат повече от чувствата, сърцето е мъртво.

Сърцето... светилище, което се разпада под грабливите пръсти на дните. През пукнатините змии-спомени изпълзяват, за да отровят последната капка вода, утоляваща жаждата за живот.

Пред погледа — красиви фасади, зад които лежат труповете на простреляните желания. Колкото повече ровиш като дребно ченге из боклуците на душата, толкова по-често се питаш — каква полза да познаваш цялата истина за собствената си безнадеждност.

Скръбта-плесен. Пълзи по тялото като зеления мъх по кората на дърветата и те не могат да дишат. Стават грапави, черни, лишени от гъвкавост и усещане за живот. Мислите — изсъхнали клони, се блъскат нагоре-надолу и не могат да се откъснат от трагичната си съдба.

Прониква отровата. Слънцето — не.

Страхът се притаява с внезапността на убиец.

Тук таме се препъваш в разхвърляните отломки на недовършения строеж — битието. Връхлитат те миражи — ставаш архитект на грандиозни проекти. Но като не можеш да построиш Хеопсовата пирамида — не защото вече е построена, а защото никому не е нужна, освен на суетата, единствено ти остава кулата на мечтите. Частна собственост, която никой на иска да открадне. Може цял живот да седиш там, ако измамното спокойствие не се срути под напора на вятъра. Зъл вятър, настръхнал като човек, който мени възгледите си, за да оцелее при смяната на боговете и политиците.

Желанията... последната самоубийствена стрела лети към....нищото.

Всичко е късно и ненавреме.

Юмрукът на случайността се сгромолясва!

Обратно към: [Обръщам ви гръб][Галина Рулева][СЛОВОТО]

© Галина Рулева. Всички права запазени!