напред назад Обратно към: [Галина Рулева][СЛОВОТО]



Кукерите могат да превърнат Перник в световен център на маскарадните игри


В Перник кукери прогониха злото съвсем не на шега. Тъкмо цялата страна се беше вледенила от студ и точно на фестивала на маскарадните игри огря слънце като на кино. Дори природата беше благосклонна — нали трябва да се почете този уникален фестивал, просъществувал 40 години. Страшни чудовища плъпнаха от вси страни. Хората си зарязаха работата и обсадиха площад „Кракра“ да ги гледат — 82 български групи и 7 чужди. Отвсякъде яко звънтяха хлопатари и звънци, защото поверието казва, че колкото по-надалече се чуват, още толкова бяга от тях злото. Председателят на журито Георг Краев похапваше от специално приготвената за откриването на фестивала ритуална погача. Между наградените групи бяха кукери от сливенското село Драгоданово, които отнесоха специален плакет на община Перник. Групата от Ярджиловци отнесе Голямата награда, след тях са представителите на село Светля, Веселиново — Ямболско, Долна Секирна, Гигенци, Батанци, Кралев Дол, Кошов — Русенско, Калипетрово — Силистренско, Тъжа — Старозагорско.

 

По селата на кукерите викат „мечкарье“. Те са само мъже с кръвожадни „ликове“, огромни очища, гласовити звънци, които тежат до 50 килограма, носят своя символика, бродят по къщите на Васильовден и правят наричания за берекет. Костюмите от кози или овчи кози, пера, вълна и различни тъкани всеки си прави сам и ги пази в тайна през цялата година. Децата учат майсторското биене на чановете и игрите още от малки. Домакините пълнят торбите им с всички дарове на трапезата — питки, колечета, орехи, сушени плодове, вино. Маските се свалят на разсъмване. Ритуалът съществува в различни краища на страната по различен начин и в различно време. Във филми като „Козият рог“, „Татул“, „Шарен свят“ са снимани автентични кукери от с. Ярджиловци, едни от най-награждаваните в историята на фестивала. В Националната художествена галерия в момента може да се види изложба на автентични маски.

 

В двата дни на фестивала Перник беше един красив танцуващ, пеещ и пиещ град. Празничната еуфория беше прогонила равнодушието. Дори в Интернет гост на фестивала, които за първи път вижда тази атракция, го сравнява с фестивала в Рио. Ние си знаем, че не е! Но перничани трябва да го направят такъв. В това е техния шанс за истински туристически бизнес и развитие на така наречения алтернативен туризъм. Да бъде истинска туристическа, етнографска и кулинарна фиеста, не само да се съберат и покажат най-добрите кукери и групи от страната и чужбина.

Представителите на квартал „Шарон“ от Петрич, начело с Венелин Митов бяха надошли като черни дяволи с огромни рога, други бяха използвали за костюмите си истински тъкани черги.

От Благоевградското село Брежани по време на дефилето почти истински мечоци зад които се криеха Георги Апостолов и Стефан Илчев показаха уличен двубой.

Голяма атракция беше групата от с. Долна Секирна — не само с двете баби Радка Стефанова и Деница Савова, които почерпиха с баница и вино, но и с оригиналните костюми и маски, които се извисяваха почти три метра.

Лами, магарета — едното чак от с. Попинци, Панагюрско, крокодили и причудливи птици се сливаха с тълпата и веселяха публиката. Оригинални бяха и чуждите групи. Макидонците си водеха собствен Дионисии с лавров венец и чаша в ръка, а италианците от Мамояда, на остров Сардиния имаха костюми и ритуали много сходни с нашенските. Едни от тях бяха с черни маски, кафяви отлично обработени рошави кожи и подредени на гърба хлопатари, другите с бели маски и живописни костюми и завързани на кръста бродирани шалове. Представяха доброто и злото, радостта и тъгата и разказаха, че празнуват цели два месеца — януари и февруари, когато на острова специално за тях пристигат много туристи. В кукерските празници у нас участват за трети път.

 

Въпреки че се раздадоха най-различни награди, ако бъдем честни, те бяха символични, някоя провинциална фолкпевица би им се изсмяла. Както със звъна на хлопатарите се гони злото, така трябва да се бъде прогонено безразличието на институциите към тази уникална българска проява, с която да привлечем света към себе си. Не е невъзможно. Екип на италианската телевизия „Рай уно“ специално беше дошъл да направи филм за фестивала.

Казват, че в музея на маската в Белгия има експонат от с. Светля.

Ама как да го види човек? Тази подробност подсказва, че рекламата трябва да „употреби“ всеки факт, свързан с престижа на кукерския празник.

 

И ако си припомним максимата на Епикур „Всички удоволствия на човешкото същество идват след задоволяване на стомаха“, можем да поразпитаме какви местните вкусотии се помнят все още. На пръв поглед, гостите наблягаха на кебапчета, пица и бира. Само познавачите откриха битовата механа „Чанове“, където може да се дегустира местната кухня. Народните занаяти представиха Лалка Крумова от Божурище, Димитрина Маринова от Варна, сестрите Магдалена и Елена Боянови от с. Извор, Радомирско. Те разказаха за кавърмата по радомирски, в която се запържва нарязано на парченца крехко свинско, праз лук, начупени сухи чушки и се добавя по лъжица две вода, докато се изпържи месото. „Скроб“ е ястие от препържен в масло хляб със сирене, захар, брашно и малко топла вода.

Печената кокошка или петел е задължителен атрибут на зимните празници, питката си има своите отличителни символи, подправката сминдух се тачи, защото дава девет сили на човека, зайци се похапват от всички, които ловуват из баирите. Интересна рецепта е заекът в тиква. Месото престоява 24 часа в марината от оцет, вода, лук, морков, чер пипер, магданоз и чесън. Отцежда се и се задушава с масло до порозовяване. Слага се в почистена средноголяма тиква с отрязано капаче. Добавя се ориз, сол, чер пипер, покрива се с капачето, отгоре се замазва с тесто и се пече около 2 часа на умерена фурна. Който не смогва със зайците кара на яхния от коприва. Запържва се лук, червен пипер, домат, ако няма шепа прясна коприва — става и сушена, лъжица брашно, джоджен, магданоз и чубрица. Тук на свинското със зеле се казва „вариво“. Местните овчари пък взимат маслото от равни части прясно и кисело мляко в „ бутелькя“, а мътеницата, която се получава дробят с хляб и чесън. В трапезата се вписва и тутманикът — няколко дебело разточени кори, запечени с обилно количество сирене и яйце между тях.

Все пак ако сте позамръзнали на купона, но няма да пропуснете и последващото му издание, припомнете си, че най-добрата местна рецепта срещу настинка и пресипване от овации или пеене е лъжичка смес от 200 гр. мед и супена лъжица смлян синап, а за да са ви топли краката може не само да подскачате здраво на хорото, но и да сложите малко смлян синап в чорапите си.

 

февруари 2006 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Галина Рулева][СЛОВОТО]

 

© Галина Рулева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух