напред назад Обратно към: [Галина Рулева][СЛОВОТО]



Френският Шагал се връща с полет над родния Витебск


Град в който всичко лети. Хора, покриви и фантазии. Такъв създаде в картините си родния Витебск Марк Шагал. Сънародниците му, нали си имат от всичко по много, с лека ръка оставят на французите да го нарекат френски художник. Само че малко преди да получи френско гражданство през 1937 година той пише - считам себе си руски художник, макар всички да ме смятат интернационален.

Неотдавна (6 юли 2004 г.) се навършиха 115 години от рождението на Марк Шагал. Годишнината е връх в не само в преоткриването му, но и в откриването. Както казва директорката на музея „Шагал“ във Витебск Людмила Хмелницкая, процесът на забвение на този световен художник в родината му продължил до края на 80-те години. В чест на юбилея столицата Минск е разцъфнала в червени цветя, ефектно използвани като плакат за двумесечната изложба на художника, която ще продължи до края на септември. След това до края на годината експозицията ще се прехвърли във Витебкс.

В родния му град за тържествата от Швейцария специално пристига внучката му Мерет Майер Грабер, която напоследък гостува на града всяка година. Докато е бил жив Шагал, по традиция семейството се е събирало в семейната вила от различни точки на света за рождения му ден. Другата внучка Бела, близначка на Мерет живее в Америка, внукът Пит във Франция. Но сега Мерет пренася тържеството в родината му. Тя е инициатор на тази мащабна изложба от пейзажи, които са семейна собственост. Освен това, всичките 300 негови творби, които се намират в музея във Витебск са дарение - половината от семейството, друга част от д-р Хенрих Мандел от Германия. Докторът е страстен любител на творчеството на Шагал и в продължение на 40 години колекционира не само негови творби, но и книги и албуми, посветени на художника от цял свят. Той дарява на Витебск своята уникална колекция от 2200 книги. В Беларус до 1991 година не е имало ни едно листче, писъмце или спомен за Шагал. Дори негови племенници, които са живеели в Ленинград и са знаели за именития си дядо никога не са смеели публично да говорят за него.

Самият Шагал напуска Съветския съюз през 1922 година по необичаен начен.

Въпреки че е бил от бедно еврейско семейство, още през 1910 година е учил в най-добрите художествени школи в Париж, излагал е не само във Франция, но и в Германия, а в родината си се е учил при Николай Рьорих. През 1915 година се жени за богата еврейка сънародничка, на следващата година им се ражда дъщеря, от която са тримата му внуци. Шагал няма проблеми със съветската власт, дори я приветства в качеството си на пълномощник по изкуствата на Витебска губерния, назначен лично от Луначарски. За първата годишнина от революцията той прави цялата художествена украса на града и на манифестиращите. На огромно пано издига лозунга „Мир на хижите, война на дворците“, а в герба на града рисува вместо рицар с меч на коня, весел закачлив тръбач. Градът става център на революционната интелигенция. От 1919 година Шагал ръководи Витебското художествено училище. Той взима на работа освен своя първи учител Ю. Пен, но и Казимир Малевич и куп известни по онова време художници, които буквално спасява от глад. През 1920 година Айзенщейн посещава града и направо е шашнат. Червените тухлени къщи са боядисани в бяло, а върху бялото хвърчат зелени кръгове, оранжеви квадрати, сини правоъгълници. Само че волевият Малевич моментално се превръща в духовен властелин. Конфликтът между двамата художници е толкова силен, че Шагал се отказва от битката и заминава за Москва. Две години работи не само в различни театри, но и в трудова колония като учител по рисуване.

През 1922 година, отново с помощта на Луначарска, заминава за Берлин, за да води дело с галерия „Der Sturm“ за свои картини. Те са останали в галерията от изложба преди войната. На следващата година семейството от Берлин се премества в Париж. Шагал завинаги се разделя с Витебск.

По света таланта на художника винаги е бил оценяван много високо. За да го спаси от кошмарите на войната през 1941 година Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк го кани в Америка и той живее там до 1948 година, когато отново се връща във Франция. Усилено рисува и прави сценичното оформление на много руски балети. Пред това време внезапно умира първата му съпруга, на която той посвещава стихове и творби като „Сватбени свещи“, „Душата на града“,„Моята жена“, „Покриви“. След това се жени за Виржиния Майк, от която се ражда синът му Давид. Разделят се през 1952 година. Негова муза и третата му съпруга става Валентина Бродская. От 1966 година живеят в Сен Пол де Ванс. През 1973 година прави дарение от свои картини на френската държава с условието в Ница да бъде построен музей на негово име. Същата година по покана на Министерство на културата като световно известен...френски художник посещава Ленинград и Москва. До Витебск не стига, защото докато се наслаждава на града от един ленинградски балкон, се простудява. За тези срещи и събития подробно разказва поета Андрей Вознесенски. Той твърди, че Шагал наричал Париж втори Витебск, толкова емоционално преживявал връзката със своя град. Дори след Отечествената война на иврит художникът пише прочувствено есе, в което се обръща към своя град като към жив човек. Признава на своя град, че не е живял с него, но няма картина, в която да не диша неговия дух и отражение.

Градът едва в последните години отдава заслужена почит на своя именит съгражданин. Истинско чудо е, че по време на втората световна война оцелява къщата на художника, макар цялата дървения да изгаря при пожарищата. Това е един от най-бомбардираните райони, недалече от гарата. Къщичката е като кибритена кутийка, реставрирана е през 1997 година. В нея няма автентични предмети на семейството. Но събраните вещи създават духа и атмосферата на един еврейски дом от началото на ХХ век. В градината има изящен паметник, друг паметник е издигнат недалече на малко площадче. Специални групи туристи и почитатели идват от Англия и Израел. На една от Шагаловските конференции, каквито напоследък музеят организира идва дори професор от Южна Африка.

На въпроса кои са най-ценните творби в музея и на каква стойност, отговорът бе уклончив от съожбражения за безопасност и поради големия проблем с фалшификатите и крадците. Шагал е един от плодовитите и най-продавани художници по света. В експозицията са 96 офорта от 1923 година, които са илюстрации към „Мъртви души“ на Гогол. Такива цялостни колекции има само в Третяковската галерия в Москва, на която самият Шагал е правил дарение, в Пушкинския музей и Ермитажа в Петербург, купени през 70-те години. Витебсксия музей има щастието и привилегията да съществува като един европейски музей благодарение личното усърдие и дарителство на внучката на Шагал, а почетната директорка на музея в Ница Силвия Форестие е посетила Витебск за да се увери, че творбите на художника имат истински дом.

Той се е завърнал. Духът му лети над този град, който продължава да живее и диша със своите артистични лудости, фестивали, пленери. Духът му лети като летящите хора, котки и покриви в космоса на фантазиите, които изтръгват човека от реалното време и го превръщат в символ на надеждата. Оцелял от войни, творчески свади и случайни обстоятелства, гениално доказателство, че за изкуството граници няма.

 

2004

 


напред горе назад Обратно към: [Галина Рулева][СЛОВОТО]

 

© Галина Рулева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух