напред назад Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]



Плъх и костенурка


Дърт някой плъх, в грабежи затлъстял,

еднъжки срещнал костенурка

и тъй й се присмял:

– От тази костена чепурка

кога ще се освободиш!

Докрай ли ще седиш

във тази черна дупка,

в студений тоз затвор?

Защо търпиш

туй дълго робство, тоз позор!...

Виж мойто жилище... На, онзи там дворец –

богато украсен, потънал в светлини...

 

Там на живейме ний –

аз – тоест – и един дължавен големец.

 

– Не, от съдбите си не се оплаквам аз! –

отвърнала тогаз

суховодната гадинка... –

Аз съм свободна домакинка

във сиромашки дом – но в дома си живея аз, гризане!

А твойте палати са людско стежане,

а твойте богатства са хорско имане!

 


напред горе назад Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух