напред назад Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]



Кираджийски кон


Куц, крантав кираджийски кон съгледал угоена

свиня, лежаща сред една смрадлива, кална бара...

– Кажи ми, я попитал той, от свяст ли си лишена?

Да киснеш в мръсота и да се цапаш, кой те кара?

 

Свинята отговорила: Тъз локва е гнуснава;

но в тъзи локва, друже, аз добрувам, дебеля!

Аз не ламтя за почести и за световна слава

и предпочитам в тинята, ей тъй, да си живея!

 

Ти, както виждам, работиш, потиш се, коньо простий;

затуй ти мязаш на една торба със кости...!

Ще те похвалят, знам; но пак ще си останеш кранта.

 

Легни при мен!... Покоят е по сладък от таланта!...

– Не! – рекъл конят, – сбогом! По добре да пусталея

в почтенно званье, нежели в позора да тлъстея!

 


напред горе назад Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух