напред назад Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]



Нирвана


(Небитие)

Mors memoriae

 

О, дивна, свръхдушевна и безименна услада,

която се изказва с тез слова: Да не усещаш!...

Без страстен да стоиш и пред Едема, и пред Ада,

и нито признак на живот - в живота да не срещаш!...

 

Да гледаш, без да гледаш, сляп да бъдеш в светлината!...

Да бъдеш глух за всеки рев и глух за всяка песен!...

Да се забравиш!... В бързия вървеж на времената

да се разсееш като дим в безкрайний свод небесен!

 

Да имаш върху съвестта си хладна плоча гробна!

Пуст зрак, мечта подвижна, твар на сянката подобна,

злотворен случай с теб да си играй - от небосклони

 

към небосклони Съдбата вседневно да те гони,

от устите ти охкане горчиво без да пада!...

О, дивна, свръхдушевна и безименна услада!

 


напред горе назад Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух