напред назад Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]



Лама Сабахтани


Тежи ми, Боже, кръстът на живота...

Духа ми скръб обсажда, гина веч...

И виждам те - на твоята Голгота -

и шепна твоята предсмъртна реч...

 

Живях в тълпите сам - не ме разбраха.

В мен всичко светло, всичко в мен добро,

раздадох го... Душата ми обраха,

оставиха ми черното тегло...

 

Посях любов - поженах срам, вражди!

Напущам веч световните стъгди -

и в теб подирям, Господи, подслона!

 

Тъй ястреб, от ловеца повален,

издъхва в някой кът усамотен,

с очи, обърнати към небосклона!

 


напред горе назад Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух