напред назад Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]



Пиявица и ехидна


- Защо ме ненавиждат тъй човеците, кажи ми,

появице, другарко?...

Защо са толкоз те добри към теб, обада ми?

Не хапем ли еднакво

и аз, и ти?

 

И моята храна,

и твоята - не е ли все една?

Не сме ли две сестри? -

 

Тъй се оплаквала омразната ехидна,

кръвницата безстидна...

 

А добротворната онази животинка,

пиявицата церовита,

тоз отговор дала:

- И ази хапя като теб, туй истина е цяла!

Но мойто хапене, другарко, изцерява,

а твойто усмъртява!...

 


напред горе назад Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух