Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]

Измежду полските треви

блестеше в нощните тъми

една светулка лъчезарна...

(С това си качество, уви! и тя е злощастна

кат другите светлини на нашата земица!)

Внезапно бухалът, врагът на всички светлини,

най-грозната, най-злостната и най-коварната птица,

подгони светлата мушица

и най-подир я улови...

- Какво ти сторих?... - Ти ми пречиш!

Умри! - Че как ти преча? - Светиш!...

След таз присъда кратичка и ясна

светулката угасна

и се във вечност пресели,

или с по-други речи -

в търбуха

на бухля!...

Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]