напред назад Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]



Слънцето и прахът


- О слънце жалко, слънце клето,

от мене помрачено,

от мене обсадено,

от мене поразено,

черней, топи се там в небето,

гасни, светилко, угасни

и изчезни!

 

Със Царя на Звездите тъй се подигравал горко

нечистий прах, синът на каловете,

от вятърът издигнат нависоко

през мараните, лете...

 

- Това е съвършено вярно! -

отвърнало слънцето, без да се чуди... -

От тебе аз съм затъмнено,

от тебе аз съм обградено -

но туй е за двадесет само минути!...

Щом вятърът утихне, ти отново ще се върнеш

при локвите вонещи, пак на смет ще се обърнеш!

 


напред горе назад Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух