напред назад Обратно към: [Румена Шиндлер-Коларова][СЛОВОТО]



Златотърсач


Съкровище вече не търся —

ни човешко, ни златно.

Калта от ръцете избърсах,

наслоена по тях многократно.

 

По горна земя и по долна

напусто все се ровех,

прашинка поне да отроня

от ковчежето нейде заровено.

 

Днес съкровище вече не търся —

ни човешко, ни златно.

Само понявга се връщам обратно

към оня позабравен свят

на най-малкия брат

и на царските палати,

красиви и златни.

 


напред горе назад Обратно към: [Румена Шиндлер-Коларова][СЛОВОТО]

 

© Румена Шиндлер-Коларова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух