напред назад Обратно към: [Румена Шиндлер-Коларова][СЛОВОТО]



Есенен дъжд


Отново с теб сме насаме:

ти – есенен и безутешен,

аз – в лятна отесняла дрешка.

Над двама ни – едно небе,

помръкнало и тежко.

 

Отново пред прозореца стоим:

отвътре аз, отвънка ти,

опитваме сами да се тешим,

изплаканото да простим.

 

Отново с теб сме насаме:

дъжд есенен неспирен

и една разплакана жена,

опитваме примирие

да сключим

с оловното небе.

 


напред горе назад Обратно към: [Румена Шиндлер-Коларова][СЛОВОТО]

 

© Румена Шиндлер-Коларова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух