напред назад Обратно към: [Румена Шиндлер-Коларова][СЛОВОТО]



Останки


Някога, много отдавна

жива ме погреба ти,

ала болката по теб остана,

за да може да прости

и да не престане

да те търси.

 

Днес, казват,

ти бил си погребан.

Как да повярвам?!

Ти все жив си във мене!

Реалност и сън

се редуват в безреда-

дори и камбанният звън

те прави по-земен.

 

Някога, много отдавна,

чак и до днес

от мен само болка остана.

А от теб?

 


напред горе назад Обратно към: [Румена Шиндлер-Коларова][СЛОВОТО]

 

© Румена Шиндлер-Коларова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух