Обратно към: [Майя Динева][СЛОВОТО]

Върху една от пейките на денонощната бирария пролазва странникът. Изнизва се от храстите, оглежда се и отпуска глава на дървената маса. Потъва в огромното, дрипаво сако, лицето му не се вижда .

- Да ти наточа една бира? - дружелюбно го заговаря бармана.

- Не пия...

Гласът прохриптява като леден вятър.

Необясним страх вцепенява бармана.

Внезапно писват линейки, полицейски коли отцепват района, пред блока отсреща се изсипват полицаи. Това е специален блок, семеен, говори се, че дори има вътрешен асансьор от спалня в спалня и закрит басеин. Също и зимна градина. Отвън блокчето си е съвсем обикновено.

- Представяш ли си? Право в сърцето! Значи онзи го е познавал! Как мислиш? Ма ти не ме слушаш!

Касиерката винаги пристига с някаква потресаваща история.

- Говоря ти за онзи, отсреща, министъра. Дето живее в блока с басейна.

- Какво за него?

- Не виждаш ли полицаите?

- Че там винаги клечи полицай, пази им награбеното.

- Не, бе, застреляли го?

- Полицаят?

- Политикът! Право в сърцето, с два куршума, много професионално! Бодигардът с колата пристигнал само минути след това! Онзи сигурно го е следил месеци, сигурно е знаел къде и кога ходи, сигурно го е познавал, защото... Слушаш ли ме?

- Да, да...Следил го, казваш?

- Да. Предполагат, че е руската мафия.

- Кой предполага?

- Улучил право в сърцето, така стрелят руснаците...

- Ти пък откъде знаеш?

Барманът спира да я слуша. Поради убийството се струпват много хора, денят се оказа напрегнат. Чак когато идва да го смени нощния барман, когато полицаите откриват дрипите, захвърлени зад храста, под пейката...

- Беше с маратонки! Чисто нови маратонки и часовник!

Касиерката се сепва. Те крачат през през пустия пазар, както всяка нощ.

- Сещам защо ми се стори толкова необичаен този странник днес.

- Кой? - стряска се жената.

Барманът замълчава, по кожата му пролазва тих ужас и косъмчетата на ръцете му настръхват.

- Никой.

Обратно към: [Майя Динева][СЛОВОТО]

© Майя Динева. Всички права запазени!