напред назад Обратно към: [Белият вятър][Майя Динева][СЛОВОТО]



Интермедия Първа


Нощ. Отдясно мижаво свети улична лампа. Под нея са застанали Гоце и Петър. Гоце е почти невидим в мрака, но племенникът му се върти точно около жълтия кръг на осветлението. Той изглежда поне на годините на вуйчо си, побелял, гърчав и треперещ.

 

ГОЦЕ: Що си дошъл сега?

ПЕТЪР: Мама е болна.

ГОЦЕ: Тя е болна откак са роди, казах ти да не се прибираш, докат не продадеш материала.

ПЕТЪР: (сълзливо) Никой не купува, вуйчо, хората са бедни, чак на морето отидох... Мислех, че кат е сезон, поне местните ше се престрашат, къщи дигат, чужденци чакат...

ГОЦЕ: Е?

ПЕТЪР: Нищо.

ГОЦЕ: (ядовито) Щот си се забил надолу, къде беднотията, върни се горе, при баровците.

ПЕТЪР: Там са руснаците, там е друго, аз съм дребна риба, палатка опънах, щом усетя нещо, че... айде, палатката, камиона и друм! Ония не се шегуват, вуйчо!

ГОЦЕ: (все повече се ядосва) Що се домъкна тогаз?

ПЕТЪР: Никой не купува, отбих от цената, двама веднага лапнаха, ама...

 

Пауза. Петър надига бирено шише, смуче от него, то е празно, захвърля го.

ГОЦЕ: (нетърпеливо) К'во стана, продаде ли?

ПЕТЪР: (тихо, като се оглежда) Аз продадох, ма... се появиха ония, дебнали са ме изглежда...

ГОЦЕ: (също тихо, но все така ядно) Как са те подушили?

ПЕТЪР: (плачливо) Не знам, вуйчо, ходили са в къщи, в града, уплашили мама, подбрали щерката... (плаче)

ГОЦЕ: Що щат там? Ти нали не живееш с тех?

ПЕТЪР: Страх ме е, вуйчо, ша ма намерат, не мога да спа, не мога да ям, от тате е т, ва, да знаеш! (пауза, Гоце ядосан тръгва, Петър вика след него) Имаш ли нещо за пиене?

ГОЦЕ: Теб пукницата ше ти изяде главата! Глупак!

ПЕТЪР: (плачливо) Нека остана малко при теб, да се разкарат ония! (въздъхва, оглежда се) Сека нощ сънувам тате, сека нощ, ако заспа... Не мога да спа, прибери ме!

ГОЦЕ: (гнусливо) Цел се тресеш, ела, имам ракия.

ПЕТЪР: (радостно) На кошарите ше спа. Нема да ме намерат.

ГОЦЕ: Оплескал си се от страх, вуйчовото, а? Айде към кошарите...

Тръгват по пътеката, Петър видимо се тресе.

ГОЦЕ: Ше пийнеш, ше се оправиш, трай си...

 

ЗАТЪМНЕНИЕ.

 


напред горе назад Обратно към: [Белият вятър][Майя Динева][СЛОВОТО]

 

© Майя Динева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух