напред назад Обратно към: [Белият вятър][Майя Динева][СЛОВОТО]



Интермедия Втора


Кошара. Нощ. Вратата е отворена, вътре обикаля Петър.

 

ПЕТЪР: (говори си сам, никой няма наоколо, но той сякаш мисли, че вуйчо му е с него) Не ми обяснявай, не ми обяснявай, знам! Хората нямат пари, омръзна ми да обикалям, що се фанеш ти? Ония двамата, кви са, а? Знаеш ли? Не знаеш... Аз как да знам? И в къщи ме намериха, детето уплашиха, ще се махна! Как са ме намерили? Дай ми пари и ще се махна, па ти се оправяй! А? (оглежда се подивяло) Криеш ли се? Не се крий, ще те намеря, вуйчо! (рови из сламата, събаря гребло, стряска се) Кой е там? Стой, стой! (хвърля се на земята, завива се със лама, задавя се, кашля) Въоръжен съм, аз съм въоръжен, не се приближавай, стой!

Никой не му отговаря в мрака.

ПЕТЪР: (постепенно се успокоява, увива се в някаква черга, студено му е, трепери, шепне) Казах ти, че ще дойдат! Уж били от полицията, лиценз искаха, бракониерствал съм бил, нали гората е твоя, а, вуйчо? Ти беше маркирал дърветата, те викат, че било сеч, не били твои, не знам чии били, ма не само тва! Не са те полицаи, само се преструват, искаха да платя, глоби уж, данъци имало, аз нямам данъци, аз съм никой, не живея никъде, нищо не работя, нали вуйчо? Всичко ипотекирах, продадох, парите ти дадох за бизнес, сега кво? Слушаш ли, а? (наднича през вратата) Вуйчо, вуйчо, не бегай, вижда м те! Не се крий! Ти си викал милиционерите, нали? Ти си ги довел за тате, лъгал си ме, толкоз години си ме лъгал... За баща те имах, вуйчо! (разплаква се) Толкоз години ти работя, толкоз години... (свива се на пода, трепери)

Далече някъде се разлайва куче, обажда се второ, трето. Кукурига петел.

ПЕТЪР: Пиян ли съм, пак ли съм пиян, не пия, не мога вече... не ми се живее... искам да спя, да легна и да заспя... дълго... дълго... (смее се хитро) Къде е ракията, а? Не съм пиян, само ми... се върти главата... вие ми се свят... Спокойно, всичко е се оправи, ще видиш, не ми е за пръв път, мама ме праща на лечение, сякаш това се лекува... (ядосва се) Алкохолик съм бил! Патка с патка! Само... не ме оставяй да заспя, много лоши сънища сънувам, тате ми се присънва, на двора, как се бръсне на чешмата и се смее, мама стои на прага, а ония влизат с пушките... щото ме питаха, ти ли си на поп Петър момчето, питаха, аз съм, викам, добре, викат те, заведи ни при него, толкова харесах тия пушки, тия фуражки... (вика) Има ли някой? Не се крийте, виждам ви! По цели нощи тропаха, ние с мама се крием, тя плаче, аз плача... (вика) Къде си? „Къде му е на поп Петър оръжието“, викат, а мама, дигна кръста, носеше той на гърдите си един голям, сребърен кръст, дига го тя и вика: „Е, тва му е на поп Петър оръжието, вика, Божият кръст!“ И после... се схвана... мама... Теб все по агиттабла те слагаха, все те хвалеха, вуйчо... (намира в сламата въже, свива се в най-отдалечения ъгъл) Виж къде ти било въжето, въжето за... въжето за... Махай се, отивайте си всички! Оставете ме! Толкова ми се спи... спи ми се...

Шепотът му замира. Вратата на кошарата се трясва от внезапен порив на вятъра, затваря се. Кучетата продължават да лаят.

 

ЗАТЪМНЕНИЕ

 


напред горе назад Обратно към: [Белият вятър][Майя Динева][СЛОВОТО]

 

© Майя Динева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух