напред назад Обратно към: [Белият вятър][Майя Динева][СЛОВОТО]



Интермедия Трета


Път. Емко и Саня са застанали на пътя.

 

САНЯ: Е, тук се разделяме.

ЕМКО: (изненадан) Какво?!

САНЯ: Моят път е нагоре. Има една малка черквица, много стара, отдавна е затворена, запечатана, но стенописите й са уникални. Византийска иконопис от края на 16 век, реставрационните работи по нея наскоро започнаха, поканиха ме да участвам като специалист точно по тази част.

ЕМКО: Нищо не си ми казала.

САНЯ: Нямаше кога...

ЕМКО: Майка ти знае ли?

САНЯ: Казах й снощи, след погребението.

ЕМКО: Значи, само аз не съм уведомен.

САНЯ: Това е шанс, разбираш ли? Когато се обадиха за тази църква, сетих се, че имам тук роднини, дето никога не съм ги виждала, че тук живеят бабините братя. Надявах се да намеря и татко. Е, намерих го! (пауза) Най-вече се надявах да избягам от страховете си.

ЕМКО: Ани, защо мислиш се мотая между вас, защо не си тръгвам, защо, а?

САНЯ: Нощес много мислих.

ЕМКО: Когато ме прати да спя в колата.

САНЯ: Нямаше място в къщата.

ЕМКО: За мене.

САНЯ: Нека видя дали ще мога да се справя с живота си, дава ми се шанс, мечтала съм за такава работа, това е история, византийска иконопис от края на 14. или началото на 15. век, или 16. век, ще определя сама, пласт след пласт ще разкривам, разбираш ли? Може да намеря Бога.

ЕМКО: Бога?

САНЯ: Всеки се ражда с Бог в сърцето, ражда се сам и сам умира. Този живот тук е преддверието към другия. Искам да бъде простичък и чист. Искам да намеря пътя си сама. Сама с Бога. Може да разбера много неща. Може и нищо да не разбера. Но сама!

ЕМКО: Има ли мъже в експедицията?

САНЯ: Каква експедиция?

ЕМКО: Екипът, тогава. Има ли мъже в екипа?

САНЯ: Това е обидно.

ЕМКО: Значи, има.

САНЯ: За теб нещата са черни и бели.

ЕМКО: Довиждане

САНЯ: Обади се.

Той тръгва.

САНЯ: Ще чакам.

 

ЗАТЪМНЕНИЕ

 


напред горе назад Обратно към: [Белият вятър][Майя Динева][СЛОВОТО]

 

© Майя Динева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух