напред назад Обратно към: [Белият вятър][Майя Динева][СЛОВОТО]



Епилог


Двамата старци са седнали на прага.

 

КОЛЕ: Айде, Яне, да поодимо.

ЯНЕ: Готов съм.

КОЛЕ: Сите ни чекааа...

ЯНЕ: Момето е арно, кат Ленка едно време, убавица.

КОЛЕ: Сите бееме арни, ден не минуваше да се не сбием и да се предобрим...

ЯНЕ: Прости ма, батьо Коле...

КОЛЕ: Просто да ти е...

ЯНЕ: Просто да ти е и от мене, батьо...

Коле става и излиза. Яне се обляга на вратата на къщата. Усмихнат.

 

ЯНЕ: Не дочеках стотачката, бре, пуста да йостане... не можих...

Старецът остава така, облегнат, усмихнат. Далече някъде се зачува песента на баба Лика, майка му френска за белият вятър. Сега тя я пее красиво, тъжно, както подобава за такава песен.

 

ЗАТЪМНЕНИЕ

КРАЙ

 


напред горе назад Обратно към: [Белият вятър][Майя Динева][СЛОВОТО]

 

© Майя Динева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух