напред назад Обратно към: [Младините на един народ][Майя Динева][СЛОВОТО]



Въведение


Домът на Екатерина и Петко Каравелови. Екатерина седи и пише в кабинета си. Това е вече побеляла жена, със запазило красотата си лице и полуслепи, но живи, черни очи. Тя пише с лупа. Загубила е не само първородната си дъщеря Рада, но и самия Петко, другата си дъщеря Лора, зетят Йосиф Хербст.

 

ЕКАТЕРИНА: (пише) Дълги години след като Петко... ни напусна, моите приятели, останали твърде малобройни, ме уверяваха, че за бъдещите поколения е необходимо да знаят своята история. А Петко вече е част от нея. Непрекъснато ми внушаваха да пиша. Но за мен това беше младостта ми, младостта на един народ, твърде болезнено ми се струваше...

В края на коридора се появява Виола. Тя е в дълга нощница, разрошена, подпухнала, видимо напълняла, млада жена със странни, сини очи. Погледът им е неподвижен и втренчен.

ВИОЛА: Маман!

ЕКАТЕРИНА: Господи, Виола, защо си излязла от стаята?

ВИОЛА: Маман, навън някой чука, някой се приближава, някой... кой е? Защо не го пуснеш?

ЕКАТЕРИНА: (прегръща я, нежно я повежда навътре в къщата) Върви, върви, дете, време е за лекарствата, време е..

ВИОЛА: Йосиф скоро ще си дойде, мамо, трябва да... трябва да приготвя вечеря, мамо, той идва, знам го, чувствам го, той е тук, жив е, защо никой не му отваря, защо не го пускаш! ? (крещи) Отворете, отворете, отворете!

Младата жена се разплаква, майката внимателно я извежда от стаята, предава я на болнична сестра, бавно се връща към бюрото, сяда.

ЕКАТЕРИНА: (въздиша) Да пиша... Особено Алеко ме насърчаваше, лека му пръст... Господи, моите близки са вече там, при Теб, повечето от тях... Реших, че е време и аз.. (пише) Нашата къща, бивша турска, се състоеше от широк пруст, постлан с червени тухли, в него се влизаше през ниска врата...

Постепенно Екатерина отпуска ръце, тихо се разплаква, спомените й преминават в картини и образи от миналото.

ЕКАТЕРИНА: От детинството си имам много малко спомени, защото бях рано откъсната от бащината си къща. Зная, че съм родена на брега на Дунава. Реката ми се виждаше много широка и насрещният, нисък, зелен бряг привличаше погледа ми...

 


напред горе назад Обратно към: [Младините на един народ][Майя Динева][СЛОВОТО]

 

© Майя Динева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух