напред назад Обратно към: [Младините на един народ][Майя Динева][СЛОВОТО]



Епизод 5. Политици


Екатерина е коленичила пред иконата на Богородица в ъгъла на коридора. Гори кандило.

 

ЕКАТЕРИНА: (тихо) Майчице-Богородице, Владичице небесна, моли се за моите обични... за децата и близките ми, за враговете ми, моли се за нас, Майчице сега и в часа на нашата смърт, помилуй ме Богородице, ти знаеш сърцето ми, ти си майка, Приснодево, моли сина си за нас!

 

Думите на молитвата й постепенно затихват, също така тихо на стълбите от горния етаж се е появила Виола, нещо крие зад гърба си, наблюдавайки хитровато майка си. Стенният часовник бие кръгъл час.

Тази домашна картина потъва в картината на Каравеловата къща отпреди 40 години, така нареченото „теке“ — „молитвения дом“, където са ходили всички: и приятели, и неприятели. Чува се стенния часовник.

 

ЦАНКОВ: (на прага на дома) Каква жега, госпожо Катина, също като Филибилешката, помните ли?

ЕКАТЕРИНА: Там не можех да спя от комари.

СЛАВЕЙКОВ: Затова замръквахме и осъмвахме край реката на марули, лимонада и прохлада! (смее се)

ЦАНКОВ: Човек магарясва, на всичко привиква, като мойта булка на попържни. Пък и Петко много те глези, Катинке, по руски я карате, чаепитие, туй, онуй, мойта знае, че като свия веждите, немедленно трябва да си обира крушите!

ЕКАТЕРИНА: С лошото не се свиква, бай Драгане, влизайте, Петко ви чака.

ЦАНКОВ: Абе, мен не знам дали ме чака... Петко, неканен ида...

ПЕТКО: (неприятно изненадан) Моят дом е отворен за всички. Кате, къде тръгна, кой ще ни води протоколите?

ЕКАТЕРИНА: На църква отивам.

ЦАНКОВ: (влиза) Не се инати, Петко, нужна ни е коалиция и ще свалим режима на пълномощият, ще възстановим конституцията...

ПЕТКО: (ядосано) Че ти си я направил коалицията, бе бай Драгане, с консреваторите!

ЦАНКОВ: Между тях има и достойни хора, Греков, Икономов...

ПЕТКО: Тоя последният, не знае на кого да се кланя!

 

Екатерина незабелязано се е измъкнала, през вратата нахлува Стамболов.

 

СТАМБОЛОВ: (разгорощено) Рибата излезе запъртък! С новия манифест князът декларира на всеослушание, че конституцията е унищожена!

ПЕТКО: Няма конституция, няма съд, няма Народно събрание, това е!

СЛАВЕЙКОВ: Чакайте сега, много се палите! Не всичко можеше да се предвиди...

СТАМБОЛОВ: Нищо не предприехме за ощетяване на удара!

ЦАНКОВ: Какво можехме да сторим против този чуждоземен заговор?

СЛАВЕЙКОВ: Оставихме крадците да крещят против нас, без да ги пратим, където им беше мястото. Позволихме на доказани предатели да ни обвиняват в родоотстъпничество!

ЦАНКОВ: Излязохме глупци и ни взеха властта от ръцете!

СТАМБОЛОВ: Това ни е болката! Не мислим за държавата, а за властта!

ЦАНКОВ: Да се обърнем направо към руския цар, роднина е на нашия княз, пък може и...

ПЕТКО: (вбесен) Да моля руския цар? Един човек, който мъчи 120 милиона човешки същества! Никога!

ЕКАТЕРИНА: (влиза с поднос чай) Не помня да сме ходили в двореца на официален прием или на вечеря в руската легация, без да е имало задкулисни игри, машинации, неприятности за Петко поради буйния му нрав...

ПЕТКО: Ти иди, иди, запали по една свещица и за нас, дано Бог чуе молбите ти, Кате.

ЕКАТЕРИНА: Ще си спомняме тези години на изгнание в Пловдив още дълги години, най-хубавите ни... най-светлите... (бързо излиза, настъпва неловка пауза)

СЛАВЕЙКОВ: (меко) Все жали Радка, дете се не забравя, Петко, горката Катинка!

Пауза.

СТАМБОЛОВ: Бай Петко, ти си водител на народно-либералната партия, ти си единственият човек, който може теоретически и научно да защити правата на тази партия. Ти си взел участие в изработването на Търновската конституция...

ПЕТКО: Солдатщини и насилия не ща!

ЦАНКОВ: Или те е страх?

ПЕТКО: (бесен) Мене?!

ЦАНКОВ: Знаех си аз, насила ме накараха да дойда, бил си уж по-сговорчив...

ПЕТКО: Какво?

ЦАНКОВ: Такова, че си луд!

 

Внезапно Каравелов преобръща масичката, по пода се посипват чаши, чинийки, разлива се чайника, той е горещ и се вдига пара. Мъжете отскачат, пазейки се от парещата течност.

 

СЛАВЕЙКОВ: Успокойте се, господа!

ПЕТКО: Какъвто си ти, такава ти е партията! Като ви ударя един шамар и ще се разпръснете като врабци!

ЦАНКОВ: Защото си много силен, затова сигурно те е страх, един преврат те е страх да направиш!

ПЕТКО: Вземай си думите назад!

Той връхлита върху Цанков, Стамболов и Славейков се втурват да ги разтърват, наоколо настъпва пълна безредица, падат столове, чупи се сервиза за чаепитие

ПЕТКО: (размахва бастуна си към опонента си) Аз не съм превратаджия! .

СТАМБОЛОВ: Дай бастуна, бай Петко!

СЛАЙКОВ: Драгане, тръгвай, че стана една!

ПЕТКО: (на Драган Цанков) Мошеник и вагабонтин, това си ти!

ЦАНКОВ: Ти си по-добър!

ПЕТКО: Вън!

ЦАНКОВ: Луд, луд човек!

 

Мъжете излизат. Петко хуква след тях.

 

Домът на Кравелови. Екатерина е пред иконата. Докато се моли, зад гърба й се е появила Виола, по нощница, с блеснал поглед.

 

ВИОЛА: Маман, счу ми се, че някой си дойде.

ЕКАТЕРИНА: (уморено) Никой няма, кола премина отвън...

ВИОЛА: Толкова шумна стана тази улица, Йосиф трябваше отдавна да е приключил работа в редакцията.

ЕКАТЕРИНА: (тихо и тъжно) Той щеше да се обади...

ВИОЛА: Ти пишеш мемоари, нели, както той те помоли? Говорихме си онзи ден да му дадеш спомените си, да ги редактира... (внезапно заговаря по друг начин) Аз все те чакам... Моята душа е цяла твоя, моето сърце се вълнува още сега при надеждата, че ти ще дойдеш, устните ми са още трескави от твоите последни целувки...

ЕКАТЕРИНА: (вика) Виола!

ВИОЛА: Помниш ли какво ми каза, помниш ли? „Щом са решили да подражават на Пенчо Славейков и на г-жа Мара Белчева, нямат нужда от развод!“

ЕКАТЕРИНА: Виола, стига, остави ме, ти си болна, върви в стаята си, върви в стаята си немедленно!

ВИОЛА: (също така внезапно утихва, отпуска се, послушно тръгва) Дойдоха и го арестуваха, дойдоха и арустваха татко, дойдоха и взеха Йосиф, те винаги идват... идват...

 

Младата жена постепенно присяда, а после отпуска глава и притихва в креслото срещу майка си.

 

ЕКАТЕРИНА: (пише) Петко често се раздразваше дори срещу приятели, после бързо му минаваше. Но нищо не го дразнеше тъй, както някоя сторена или казана глупост, която би имала пагубни последици за страната.

 

Площад, пълен с хора. Викове: Да живее Петко Каравелов! Да живеят либералите!

 

ПЕТКО: С Драган Цанков съм работил и сега мога да работя! Но няма да изменя на волята на избирателите, които гласуваха за нас и за пълното възстановяване на конституцията!

 

Многогласни овации, песни, викове на одобрение, Петко поздравява тълпата и отстъпва мястото си на Славейков.

 

СЛАВЕЙКОВ: (на Петко) Кого да изберем за председател на Народното събрание!?

ПЕТКО: Предлагам... Стамболов! Стефан!

СЛАВЕЙКОВ: (тихо) Не е ли много млад?

ПЕТКО: Млади хора са ни нужни! (говори отново от трибуната) Господа! Предлагам за председател на Народното събрание...

 

Викове: Стамболов! Да живее Стамболов!

 

ПЕТКО: Стефан Стамболов!

 

Стамболов се качва и застава до него. Подема се песента по стиховете на новоизбрания председател:

„Не прекланяй глава, народе мил и драг,

не престай за свобода да гониш своя враг!“

Каравелов, Стамболов и Славейков пеят заедно с другите.

Екатерина отново се прекръства пред кандилото, без да вижда скритата Виола.. Майката отива и сяда зад писалището. Пише.

 

ЕКАТЕРИНА: На 1 септември 1884 година станах майка на второ момиче, което Петко настоя да кръстим Виола, в памят на нашата среща на любителското представление на „Дванайста нощ“ от Шекспир в Русия, когато за пръв път ме видя облечена като госпожица. Детето запълни празнината, оставена от Рада, на която беше взело и сините очи. Подир всяко раждане, мъчително и продължително, отслабвах много и при незнанието ми как да подведа малкото дете, мъчих се много. Моето забавяне да се вестя в Руската легация даде повод на разни нелепи тълкувания. Тука пътьом ще спомена, че в много къщи жените погрешно обясняваха Каравеловото преставане да ходи често в легацията с моята ревност. Види Бог, че през целия си живот с Петко нямах повод да изпитвам това чувство и изповядвам чистосърдечно, че го считах твърде унизително и оскърбително, когато го виждах у Петко спрямо мене.

 

Бал в двореца. Екатерина се оглежда в голямото огледало до входа. Тя е облечена в червена коприна, бледа, тънка, само очите й горят, тъмни и блестящи. С нея е княз Хилков, член на Руската легация.

 

ЕКАТЕРИНА: Не мога да разбера това настояване... аз съм лехуса... на... няма и месец...

КНЯЗ ХИЛКОВ: Княз Александър изрично настояваше за Вашето присъствие, госпожо...

ЕКАТЕРИНА: Аз съм толкова объркана, лошо ми е, едва се държа на крака, княже...

КНЯЗ ХИЛКОВ: Първият тур на валса е Ваш, госпожо!

 

Водещият тържеството отваря врати, вдига жезъла и възвестява пристигането на княз Александър и неговата сестра Сесил. Балът започва.

Екатерина танцува с княза, после той много любезно се покланя и въпреки протестите й я повежда в кадрила. Тя е леко замаяна, в танца те се разделят, покланят, пак се събират, накрая младата жена успява да се отскубне и се крие в един от ъглите на залата.

До нея се доближава граф Сарай, унгарец, много галантен ухажьор, той й целува ръка. Екатерина явно го моли да я заведе някъде на тихо и спокойно, по пътя си срещат Драган Цанков с дъщеря му, подмишкосани. Старецът любезно се покланя, но дъщерята вирва брадичка и отминава без поздрав министър-председателшата, дръпва напористо баща си и го повежда бързо в противоположната посока. Граф Сарай, ням свидетел на сцената, внимателно отвежда дамата си далеч от двамата.

 

ЕКАТЕРИНА: (през сълзи) Где е Петко? Вече е почти 11 часа, трябва да се прибираме... детето... има нужда от мен... имахме уговорка...

КНЯЗ ХИЛКОВ: (бързо се доближава) Госпожа Катина, господин Каравелов в кабинете княза.

 

Екатерина хуква по стълбите към княжеския кабинет, след нея като напразно се опитват да я спрат тичат княз Хилков и граф Сарай.

 

КНЯЗ ХИЛКОВ: Не надо, госпожа Катина, он там не только с князьем, там еще и господин Цанков!

 

Екатерина чука на тежката, дъбова врата и бурно отваря. Вижда Петко блед, свил устни, гневен, точно преди гневът му да избухне. Лицето на Драган Цанков е не по-малко гневно и зло. Князът е зачервен, смутен.

 

ЕКАТЕРИНА: (рязко) Петко!

КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР: (с облекчение) Ах, so, so, fraw Katina, ma cher, nous sommes deja fini heureusment!

 

Князът галатно подава ръка на младата жена, извежда я от кабинета, въпреки нейните опити да се добере до съпруга си и се нарежда заедно с останалите двойки за кадрила в балната зала. Петко веднага след тях излита устремно от кабинета като ругае гласно за ужас на околните. Княз Хилков дипломатично го поема и отвежда от залата.

 

КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР: Госпожа Каравелова, толкова съм доволен, че все пак дойдохте да красите нашата столица с Вашето присъствие в девическата гимназия.

ЕКАТЕРИНА: (притеснено) Извинете, Ваше височество...

КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР: О, помните ли преди години, в Русе как гневно ми отказахте? Твърдяхте, че мястото Ви е при майка Ви, а сега, благодарение на господин министър-председателя, сте сред нас. Явно той умее по-добре от мен да убеждава хубавите жени.

ЕКАТЕРИНА: Княже, бихте ли ме освободили от последния галоп? Минава вече 11 часа, а моята малка Виола...

КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР: (шепне на ухото й, свенливо) Ако ми оставите кристалната си пантофка...

ЕКАТЕРИНА: (почти през сълзи) Княже, моля Ви!

КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР: (като галантно я отвежда настрана от танцуващите, все така интимно шепнейки в ухото й) И аз Ви моля, госпожо, кажете на господин Каравелова да не се сърди ! Помирението с Цанков не е моя идея!

ЕКАТЕРИНА: Вие преувеличавате моето влияние, ваше височество...

 

Князът многозначително се усмихва, целува й ръка и бързо се оттегля, Екатерина хуква надолу по стълбите, в дъното, до гардероба вижда Петко все още гневен и ръкомахащ заедно с княз Хилков. Хората по пътя им се отдръпват учудени и изглежда възмутени, тя увисва на ръката му и го повлича навън. Княз Хилков грабва палтата им от гардероба и ги носи след тях като се мъчи да ги настигне.

 

ПЕТКО: (вбесен) Знам, че нашите си предприемачи с нашите си пари ще построят железницата за Цариброд и по-бързо, и по-евтино от австрийците, нали сме българи, за България трябва да мислим! Какви търговци и банкери ще създадем, ако все се осланяме на чужденците! Дядо ти Цанков чака ту Русия, ту Австрия, ту... дявол знае що! Само нашенско да не е! Е, що изгонихме турците тогава? Кой ме събра с тоз щур човек?

КНЯЗ ХИЛКОВ: (настигнал ги е, помага на младата жена да се облече) Петко, он твердит то самое про тебя, n'est pas? Етот дикий нрав, Бога ради! Женщину напугал!

ПЕТКО: (внезапно се успокоява) Горката ми Катинка! (прегръща я, уплашено) Господи, колко си бледа, лошо ли ти е?

ЕКАТЕРИНА: Петко!

ПЕТКО: (примирено) Стига, стига, веднага ще повикам файтона, малката Виола сигурно още спи, потърпи мъничко, дитя мойо!

 

Файтонът ги грабва, княз Хилков маха след него, после мълчаливо клатейки глава се връща на бала

 


напред горе назад Обратно към: [Младините на един народ][Майя Динева][СЛОВОТО]

 

© Майя Динева. Всички права запазени!


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух