напред назад Обратно към: [Младините на един народ][Майя Динева][СЛОВОТО]



Епизод 2. Врагове


СТАМБОЛОВ: (сам в кабинета си, пише) Реших най-после да правя бележки от това, което ми се вижда по-интересно из обществени и моя, частния живот. Мадамата Каравелова пред „Търновска конституция“ псува всички бивши приятели на мъжа си Петка. Сам Петко, мой другар, ругае и печатно, и устно, както агентите, така и министрите и като не се задоволява само с това безобразие... (спира да пише) Горкият Петко!

 

В кабинета му влиза Захарий Стоянов.

 

СТАМБОЛОВ: Как мислиш, предател ли е Петко Каравелов?

ЗАХАРИЙ: (стреснат) Бай Петко предател? Може ли човек да си въобрази такова нещо?

САМБОЛОВ: Ами въобрази си!

ЗАХАРИЙ: В такъв случай да си вземем очите, да отидем, да не се видим! Да не се казваме повече българи!

СТАМБОЛОВ: Така ли мислиш?

ЗАХАРИЙ: Ами ти? Какво мислиш?

 

Дълга пауза. Захарий се вглежда в приятеля си. Нещо го тревожи.

 

СТАМБОЛОВ: (бавно и замислено) Сънувах нощеска сън доста любопитен. Да ти кажа, при днешната горчива и безжалостна действителност, сънищата много ми са по харесват.

ЗАХАРИЙ: На сънища ли започна да врачуваш, Стефане?

СТАМБОЛОВ: Слушай, слушай сега, сънувах, че съм отишъл в Търново и че съм на едно голямо тържество. Нещо като голяма и чутовна сватба.

ЗАХАРИЙ: Сватба не било на добро, думаше баба ми, да знаеш!

СТАМБОЛОВ: Там видях две мои близки приятелки, едната ми се оплака, че се оженила за офицер, който се оплул от женски болести и че тя станала жертва тоже на същото. Аз цяла горя от срам, ми казваше тя, насън де, а в дома й видях сцена, която ме потресе.

ЗАХАРИЙ: Това насън ли? Дето си отишъл у тях?

СТАМБОЛОВ: Офицеринът скокна подут, с червени очи, пъпчив, окаян от болест и като сграбчи жена си, поиска пред очите ми да я насилува! Аз плюх и излязох. Изведнъж се намерих на скалите край града. Пред мен тичаше една млада жена, облечена в бяло, гонеше я един около 30-годишен мъж.

ЗАХАРИЙ: Е? Позна ли коя е?

СТАМБОЛОВ: Не, не мязаше на никоя позната. Той я настигна, сграбчи я и я хвърли в пропастта! Що направи, нещастнико? — извиках аз. А! Ти ли си, дето съблазни жена ми? — изрева той и се спусна отгоре ми! Подлуди ме тоз кошмар!

ЗАХАРИЙ: Що стана с жената?

СТАМБОЛОВ: Взехме едно въже, що са вързах с него, той го дърпаше и са спуснах с него да търся падналата жена. Намерих я закачена на една люляка и се вгледах в младите й, прелестни черти. Невинност блещеше на лицето й, никога не бях виждал такава хубост! Една божествена слабост обзе сърцето ми. Аз се пресегнах, взех я от люлката и я положих на едно безопасно място.

ЗАХАРИЙ: И мъжа й ви остави?

СТАМБОЛОВ: Не, излъгах го, вързах един голям камък на въжето и като го разлюлях, го тласнах към пропастта, за да си помисли оня горе, че и аз съм пропаднал в същата пропаст.

ЗАХАРИЙ: Да крадеш чужди жени... то си е падане в пропаст, Стефане, от мен да го знаеш.

СТАМБОЛОВ: (замислено) От шума при падането се пробудих, часа беше един и половина, цял час мислих върху този сън като исках да уразумея загадачното значение.

ЗАХАРИЙ: Може да е следствие на лошата ангина, дето я изкара наскоро. Може и температура да правиш още...

СТАМБОЛОВ: Може...

ЗАХАРИЙ: Вижда ми се, че още те гори вътрешен огън, очите ти плуват, както думаше баба, май наистина имаш температура.

СТАМБОЛОВ: Времето ще покаже...

ЗАХАРИЙ: Времето ли? Какво общо има времето?

 

Младият мъж се приближава към прозореца.

В кабинета на Каравелови, възрастната Екатерина също стои до прозореца замислена.

 

ЕКАТЕРИНА: Стори ми се, че цяла вечност ни делеше от онези отколешни дни, споменът за тях бледнееше, защото яркото чувство на първа любов гореше в сърцето ми с чист, ослепителен блясък. Без моя воля и щение. Искра по искрица падаше и лумваше в едно потайно кътче на сърцето ми. Младостта по-легко понася мъките и разперя крила при най-малък слънчев лъч.

 

Народното събрание. Тече бурен дебат, на трибуната е Стамболов.

 

СТАМБОЛОВ: (устремно излиза на трибуната) Съединение ли няма? Трябваше човек да бъде сляп, да бе глух, трябваше да бе спал цяла година наред, за да не види, че Съединението е станало! (бурни овации от залата) Пролятата кръв на Сливница, Драгоман и Пирот, подвизите на българските юнаци отсам и оттатък Балкана, не са ли неща, които запечатаха това Съединение? (бурни овации, викове: Така е, Срам за предателите!) Бъдете уверени, че Русия няма да намрази своето дете България и никой път няма да остави да пропадне тоз народ, за който е проляла толкоз кръв!

ПЕТКО: (отправя се към трибуната) Господа, аз никога няма да се кича с паунови пера, нито ще кажа, че аз направих Съединението! И как е станало то-не зная. Нам се угрожаваше от всички страни. Ние бяхме принудени да стоим срещу Сърбия с едно примирие, което ни се наложи от Европа. А Тахир паша чакаше да нахлуе в Тракия. Такова беше положението. Но знаете ли на що ми приличат сегашните обвинения? На туй, що оня, що се давел в морето, като го извадили, почнал да се сърди и крещи: защо не спасихте и капата ми? (смях в залата, ръкопляскания) Най-наред да ви кажа, че не съм такъв юнак, че да се боря и със сърби, и с турци. Говори се тук за Санстефанска България. Хубав идеал, господа! Но да се реализира той много труд трябва, да се бием трябва много, трябва сила. Казват: в небето лети орела! Гонете вие орела, господа, а аз кокошката държа в ръце! (смях, ръкопляскания) Съединението зехме, господа! (нова вълна ръкопляскания) На свършване ще кажа, че може да сме направили грешки, но ние стояхме начело на българския народ, водихме войната, вървяхме с народа, намервахме се с него във всички опасности и сега, без да се срамим от никого, можем да чакаме със спокойствие съда на историята.

 

Шумно въодушевление и бурни овации.

 

ЕКАТЕРИНА: (пише в кабинета) Всички недоволници от чиновничество и воинство се присламчиха към цанковистите и подготвиха онова, което като гръм от ясно небе удари над България на 9 август. Може би княз Александър е починал с увереността, че Каравелов е причастен в този злокобен акт. Днес идол, утре-изверг! Надали другаде с такава бързина се меняват настроенията и чувствата на симпатии и антипатии, както в нашето злочесто отечество, гдето забравата на доброто и злото еднакво цъфти.

 

Нощ. Пощенска станция. Чува се телеграфа, който неспирно чука.

 

СТАМБОЛОВ: (диктува) 9 август 1886 година, До Захарий Стоянов, майор Никифоров, министър Каравелов!

Майор Груев телеграфира ми от София, че станала революция, княза свален, привременно правителство уж било избрано: Каравелов, Стамболов, Бурмов, Цанков и други. Това ми се вижда мистификация. Как вие мислите?

 

Царската спалня.

 

КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР: (чете) „Понеже българският народ и войската намират, че моето по-нататъшно стоене на българския престол е вредно за интересите на страната, то аз се отказвам от престола и...“ Добре, ще подпиша. (князът подписва) В продължение на седем години аз работих за независимостта на България и пазих нейните интереси. Постоянните ми грижи бяха за войската и офицерите, когато дойде време да се воюва за Македония, аз ще бъда първият да се запиша за доброволец. Където и да съм, каквото и да определи за мен провидението, винаги и навсякъде моите мисли ще бъдат за България! Бог да пази нашето отечество!

 

Пощенска станция. Стамболов е на телеграфа.

 

СТАМБОЛОВ: Искам да говоря с Каравелов!

МАЙОР ГРУЕВ: Министър Каравелов временно не може да напусне дома си.

СТАМБОЛОВ: Да не би да е арестуван? Чакай, чакай, ти наистина ли си майор Груев? Какво прави онова момиче, онова от кафе-шантана, дето го подкачихме, помниш ли?

МАЙОР ГРУЕВ: За Лиза ли питаш? Много му сееш на корена ряпа!

СТАМБОЛОВ: Ако всичко, което ми се съобщава от София е истина, това е голям позор и срам за народа! Страх ме е, че с този акт вие подписахте смъртната присъда на България и я хвърлихте в пастта на зиналата хиена да я погълне. Предлагам ви да е оттеглите в срок от 24 часа под страх от смъртно наказание! Разбрахте ли? Разбра ли, бай Груев? Заплашва ви смърт, смърт за предателство!

 


напред горе назад Обратно към: [Младините на един народ][Майя Динева][СЛОВОТО]

 

© Майя Динева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух