напред назад Обратно към: [Младините на един народ][Майя Динева][СЛОВОТО]



Епизод 4. Убийството на министър Белчев


ЕКАТЕРИНА: (пише) Борисовата градина през 1891 година. Това е просто една алея, по която се разхождат министър-председателя Стефан Стамболов и министърът на финансите Христо Белчев. Вторият е елегантен, красив мъж, доста сдържан в реакциите си по време на разговора. Стамболов непрекъснато хитровато се вглежда отдолу-нагоре, (той е нисък) в лицето на подчинения си. Преди време Стефан безуспешно е ухажвал красивата съпруга на Белчев, Мара Белчева, тя го е отхвърлила и, според мълвата, дори го е замерила с огромен, порцеланов абажур от нощна лампа. А Стамболов обича да владее своите министри чрез неверните им съпруги. Тук е ударил на камък. Зад тях, на близко разстояние се движи стражарина Спас, момче от село, яко и тъпо, с огромни мустаци. Двамата влизат в сладкарницата на Панахов. Отсреща на улицата се намира нашата къща. Това е скромна, едноетажна сграда, с малка порта, двор, в който също се разхожда стражарин и прозорци към Панаховото, сладко царство. През прозорците се вижда как Петко играе с двете си дъщери Виола и Лора. Виола е руса, синеока, едра за годините си, много прилича на рижавия си, буйнокос и буйнобрад баща. Докато Лора е дребна, тънка, с гъсти, тъмни коси и огромни, маслинови очи... Като моите.... Те се гонят около масата в голямата стая. Двамата политици излизат от сладкарницата, смеят се, Стамболов все така хитровато и натрапчиво се взира в лицето на Белчев. Отзад важно крачи Спас и суче мустак. Минава засукана госпожица с чадърче. Тя завива зад ъгъла и оттам се появяват четирима души, двамата от тях бързо се спускат към разхождащите се министър-председател и министър на финансите. Стрелят няколко пъти, може би три, а може би два, другите двама ги прикриват, после хукват в четири различни посоки. Всичко става за секунди, Белчев се хваща за гърдите и пада, Стамболов се хвърля по очи на тротоара. Само Спас се е вкаменил с неописуемо изражение на изненада на лицето си.

СТАМБОЛОВ: Спасе, тичай, тичай, догони ги, идиот такъв! Убиха Белчева!

Спас излиза от вцепенението, вади свирка, свири пронизително и хуква незнайно накъде. Дотичват хора, старажари, спира файтон, надигат се викове: Убийци! Убиха министър Белчев! Министъра убиха!

 

В голямата стая на Каравелови също са чули изстрелите. Малката Виола се е лепнала на прозореца.

 

ВИОЛА: Тате, тате, някаква мечка реве навън, чуваш ли?

ЛОРА: (също лепва носле на стъклото) Не е мечка, сватбари са са! Нали, тате, татенце, нали са сватбари?

ВИОЛА: (дразни я) Мечка, мечка, мечка, нали, тате, мечка! ?

ЛОРА: Не е мечка, защо стрелят тогава, а? Сватбари са!

 

Петко се приближава до прозореца, вижда суматохата навън, пищят стражарски свирки, пристига и конна полиция, това го стряска, той грабва двете си дъщерички и на бегом ги отнася в спалнята. Те се смеят като мислят, че това е игра. Но Петко е уплашен, прегръща децата, услушва се.

 

ПЕТКО: Тихо, тихо, милички, мама скоро ще дойде, ще разкаже какво се е случило.

ВИОЛА: Мама е на пазар, няма да си дойде скоро, нали Лори?

ЛОРА: (щастливо) Обеща да ми купи подарък.

ВИОЛА: И на мен!

ЛОРА: На мен!

ПЕТКО: (притеснен) Тихо, тихо, не се карайте, искате ли приказка!

 

Двете весело потвърждават. Петко им чете, прилегнал на леглото, те са от двете му страни. Той, обаче, е много разсеян и те го поправят, когато бърка приказката.

Влиза Екатерина. Петко скача и тръгва към нея.

 

ЕКАТЕРИНА: (тихо) Остави децата.

ВИОЛА И ЛОРА: (радостно) Мамо, мамо, какво ни купи!

ЕКАТЕРИНА: Вървете при Мия, милички, тя ще ви даде подаръците.

ПЕТКО: (раздразнено) Какво се е случило?

ЕКАТЕРИНА: (изчаква излизането на децата) Убили са министър Белчев!

Настъпва тишина. Двамата се гледат напрегнато.

ПЕТКО: Сега кого ли ще обвинят?

ЕКАТЕРИНА: Той няма да се спре пред нищо.

ПЕТКО: Защо ще убиват Белчева, те бяха приятели.

ЕКАТЕРИНА: Не знам, нищо вече не знам, знам само, че след убийството на Олимпий всичко е възможно, щом най-близкият, най-обичаният...

ПЕТКО: Замини с децата при майка си, опасно е тук.

ЕКАТЕРИНА: (вбесена) Да не би и деца да започнат да... Петко! Той е наредил, хората разправяха, ама аз не исках да слушам. Преследвал бил жената на Белчев, Мара, тя е придворна дама, нея и Фердинанд я харесва, такава красавица и умница, стихове пише...

ПЕТКО: (ядосан) Катина, ти чуваш ли се? Говориш за министър-председателя на България!

ЕКАТЕРИНА: Говоря за хитреца и подлеца Стамболов! Не си ли забелязал, че лицето му има двоен израз, един за...

ПЕТКО: (прекъсва я) Катина, трябва да направим нещо, имаме малки деца!

ЕКАТЕРИНА: То и без това стои стражарин пред къщата ни, какво друго да направим?

ПЕТКО: Обади се на Алеко, той ще знае, адвокат е.

ЕКАТЕРИНА: Нека се успокоят навън, улиците са пълни със стражари, пиле не може да прехвръкне.

ПЕТКО: (раздразнено) Изпрати Мия, тя е прислужница, няма да я спрат.

ЕКАТЕРИНА: (мърмори си под носа) Как ли не, прислужницата на Каравелови, дето всички я познават...

ПЕТКО: Аз отивам при децата, каза ли нещо?

ЕКАТЕРИНА: Нищо, нищо, ще пратя Мия, няма кой друг, ще отиде при Алеко, щом казваш... (прекръства се) Господи, да убият човек посред бял ден! На нашата улица, пред очите на децата ни, къде живеем, Господи?

 

По улиците на столицата тичат вестникарчета и викат:

 

ПЪРВО ВЕСТНИКАРЧЕ: Опит за убийство на министър-председеталея и убийството вместо него на министър Белчева! Сензация!

ВТОРО ВЕСТНИКАРЧЕ: Четете новия брой! Кой уби министър Белчев по погрешка! ? Кой поръча убийството на министър Стамболов?

ПЪРВО ВЕСТНИКАРЧЕ: Сензационни арести, Трайко Китанчев и Светослав Миларов в Черната джамия!

ВТОРО ВЕСТНИКАРЧЕ: Четете новия брой, политическите убийства в България!

 

Прислужницата на Каравелови тича към техния дом. В предверието я очаква Екатерина, грабва вестниците от ръцете й.

 

ЕКАТЕРИНА: Предаде ли на Алеко?

МИЯ: (разтревожено) Госпожо, лоши работи се говорят за...

ЕКАТЕРИНА: Какво има?

МИЯ: Говори се, че са искали да убият господина Стамболова, но станала греша и улучили господина Белчева. (разплаква се) Толкова хубав и млад човек, госпожо, има ли дечица?

ЕКАТЕРИНА: Няма.

МИЯ: (прекръства се) Хвала Богу! Започват арести, госпожо.

ЕКАТЕРИНА: Кой е арестуван?

МИЯ: Не знам, във вестника пише, но... (колебае се, после се разревава и хуква навътре в къщата)

ЕКАТЕРИНА: (разтревожена) Мия, Мия, какво има, какво става, Господи? Не мога да повярвам! Пак ли Петко ще обвинят, а? Пак ли?

 


напред горе назад Обратно към: [Младините на един народ][Майя Динева][СЛОВОТО]

 

© Майя Динева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух