напред назад Обратно към: [Младините на един народ][Майя Динева][СЛОВОТО]



Епизод 5. Вторият сън на Стамболов


Кабинетът на Стамболов. Той е седнал на писалищната маса, сам. Влиза Захарий Стоянов.

 

ЗАХАРИЙ: Арестувал си Миларова!

СТАМБОЛОВ: Намерили са дневници, негови дневници, в които се описва как ще бъда убит, кой ще го извърши и защо. Не е ли това предателство?

ЗАХАРИЙ: Светослав е екзалтирана личност, поет, анархист, писател.

СТАМБОЛОВ: Всички признават, признават какво са готвели, това е преврат, държавно предателство, мислиш, не сънувам Олимпий, а?

ЗАХАРИЙ: Стефане, нека не говорим сега...

СТАМБОЛОВ: Предател ли е Петко Каравелов?

ЗАХАРИЙ: (стреснат) Може ли.... такова нещо?

 

Стамболов застава замислен до прозореца, в спомените му изплува последният им разговор с Олимпий Панов. Цялата сцена е някак призрачна, странна.

Телеграфът започва да звъни, Стамболов грабва слушалката. На другия край на телеграфа се намира Олимпий Панов. Той е блед, разрошен, притеснен, с вид на недоспал човек.

 

СТАМБОЛОВ: Здравей, драги!

ОЛИМПИЙ: (нервно) Какво става, защо ме търсиш така спешно?

СТАМБОЛОВ: Сега ще те питам разни неща, отговаряй немедленно.

ОЛИМПИЙ: Какви неща? Какво става?

СТАМБОЛОВ: И от другите исках пароли. Коя книга ти пратих отзад граница?

ОЛИМПИЙ: Стефане...

СТАМБОЛОВ: (гневно) Без имена! Отговаряй немедленно!

ОЛИМПИЙ: Мемоарите на Кора Пирл.

СТАМБОЛОВ: Това и враговете ни може вече да са го узнали. Не, не, трябва друго... А! Как се казваше приятелката, с която се запозна чрез мене, когато беше болен на Марно поле?

ОЛИМПИЙ: Параноя ли те гони? Обясни ми...

СТАМБОЛОВ: (вика) Името на момичето!

ОЛИМПИЙ: (уморено) Добре, Тодорка.

СТАМБОЛОВ: Кои причини те накараха да станеш изменник на княза и отечеството?

ОЛИМПИЙ: (ядосано) Стефане, аз пристигнах снощи. Тук научавам... Узнах, че Първи армейски полк е на страната на Груева, Груев е човек объркан, но свестен. Дойдох да се посъветвам с теб, затова ти звъня по телеграфа. Груев е честен офицер, не мога да разбера... Той ми разреши да говоря с теб. Ние с Никифорова сме против преврата, но не желаем кръвопролития, кръвопролитията трябва да се избегнат, чуеш ли! Българи сме, чуеш ли?!

СТАМБОЛОВ: Ако вие с Никифорова сте против станалото, как гледа Каравелов на същото? Отговори!

ОЛИМПИЙ: Каравелов гледа също тъй, както и аз, но русите плашат, че ако не признаем преврата, русчушкия бунт, ще има окупация и кръв ще се лее.

СТАМБОЛОВ: Знаеш ли коя е съкровенната мисъл на русите? Те искат едно събрание, което да е техен послушен слуга и да избере руския цар за български княз! Да преобърне България на руска губерния!

ОЛИМПИЙ: Турците също плашат с окупация, Стефане!

СТАМБОЛОВ: Ние не се боим от турска окупация, до половин година ще ги изгоним, ще ги принудим да си отидат и пак ще сме свободни. Но ако московеца стъпи в България, той нема вече да я напусне! Обяви на всички наши приятели, че скоро ще дойдем на гости. Обещайте на офицерите, че им давам пълна амнистия от името на княза и Народното събрание и ги моля да признаят подполковник Муткуров за главнокомандующ на войските.

ОЛИМПИЙ: Стефане! Това е преврат!

СТАМБОЛОВ: Нека знаят офицерите, че нам България е по-скъпа от княза и няма за един арабин да изгорим Арабистан! Всеки, който не изпълни указанията ти, ще бъде разстрелян. Целувам те, Бог да ти е на помощ!

 

Двамата почти едновременно оставят слушалките. Олимпий се прекръства и прошепва: Бог да е на помощ на всинца! Бог да е на помощ! С тези думи картината с Олимпий изчезва, връщаме с в кабинета на Стамболов.

 

СТАМБОЛОВ: (тихо, на себе си) Мислиш, не сънувам.. Олимпия, не смея да отида при майка му, като родна майка ми беше, мислиш, че... Олимпий ми бе брат.... Кой крив, кой прав-Господ ще отсъди! Пред мен лично Каравелов са призна, че нещо му бил говорил един ден Бендерев, но той не обърнал вниманине на думите, понеже бил занят. Той вечно е занят! Бендерев и Груев се признаха...

ЗАХАРИЙ: Стефане, те може и да лъжат, за да отърват кожите. Земал ли е Каравелов участие в преврата?

СТАМБОЛОВ: Затова дори, че не е предотвратил злото, затова и старите му приятели го осъждат, че е недостоен за мястото, което заема и с поведението си е опозорил, както партията, така и целия народ и докарал страната до сегашното критическо положение, когато... когато стрелят и убиват министри по улиците!

Захарий иска да каже нещо, но изумено млъква като не спира да наблюдава приятеля си. Стамболов се приближава до креслото си.

СТАМБОЛОВ: Какво иска Каравелов, аз не мога да си обясня. Неговото последно поведение е крайне осъдително и мерзостно. Той гони два заяца отведнъж и си харизва черницата полвината на черковата, полвината на джамията, както оная търновска курва направила като умряла. Защото не знаела на оня свят Мохамед ли държи рая или Христос.

 

Настъпва пауза. Стамболов хитровато гледа под вежди Захарий, подсмихва се.

 

СТАМБОЛОВ: Нощес сънувах сън, Захарие. Сън доста любопитен.

ЗАХАРИЙ: За Каравелов и Миларов не съм съгласен... Едина е политик, но не е превратаджия, а Светослав е поет, поетите преувеличават, ти знаеш...

СТАМБОЛОВ: Е, де! Петко си е още в къщи, Светослав сам си призна. И Китанчев ще клекне. Слушай сега! Аз бях впрегнал фаетона си и сам го карах. По едно време, ръцете ми взеха да отслабват и да не удържат юздите на конете. Трябваше да слеза долу из Каменец. Аз потеглих, но като видях, че след мен иди друг фаетон и че много ми отмаляха ръцете, спрях фаетона на един доста широк мост, който бе преграден и отстрани можеше да мине само един фаетон. На това място, на моста, фаетона ми захвана да расте и да се издига и аз не можех от него сам да сляза. Погледнах отгоре височина, чак свят хвана да ми се вие. Погледнах назад фаетона. Той също растеше, страшен, огромен. Поисках да сляза и да влеза в другия фаетон, залюлях се и са сабудих... Това е.

 

Пауза. Двамата мълчат. Захарий е оставил вестника, дето е чел и гледа приятеля си.

 

ЗАХАРИЙ: Странно нещо са твоите сънища... казват нещо, ама...

СТАМБОЛОВ: Има един лошав обичай у Каравелов: да хули и клевети неприятните нему мъже, когато тях ги нема и да прибира при себе си само клюкарите и мюзевирите.

ЗАХАРИЙ: Теб много те цени.

СТАМБОЛОВ: Той и бай Славейков му е приятел, и син му Иван, а какви работи само ми е говорил за тях! Какво е говорил за мене, не мога да знам, защото не са ми обаждали, но съм чувал от неговите уста, че този е овца, другият е глупав като вол, а какви ми ги е дробил за Иванча!“ Моля те, вика, Стефане, кажи на Иван да престане да идва у дома. Пладня доде, той у дома. Вечер доде, той пак у дома.

ЗАХАРИЙ: И майор Никифоров беше тъй преди да замине в чужбина на лечение. Ма той се знаеше, че е влюбен в Каравелица, нели?

СТАМБОЛОВ: Че Иванчо може също да е, тя си е кокетка, не мислиш ли? Руските дипломати половината са й в краката. Не, не, за Иванчо бай Петко ми думаше и друго: „Погледни как се е угоило като шопар, дума, потънало в лой и никакво чувство човешко няма у него. Тези Славейковци са сичките мошеници. Се гледат да подядат хазната, дума, и приятелите си.“

ЗАХАРИЙ: Баба Славейковица е майсторица в готвенето, така си е. А Иванчо седне у Каравелови, подпре се на масата и си улови главата с две ръце, па по цели часове гледа като...

СТАМБОЛОВ: Каравелица ме злослови и за Мара, на покойния Белчев жена му, поетесата.

ЗАХАРИЙ: Не Каравелица, княжеският двор те одумва, пък и самата Мара, все в черно ходи и.. Била те ударила с лампиона, дето е до леглото им в спалнята. Що си дирел в нейната спалня, а?

СТАМБОЛОВ: (не го слуша) Умна жена е госпожа Катина, не е за наш, та дивотия, а как го търпи тоя Петко, не знам. Той като разсвирепее, като захване да коли и беси наляво и надясно! Това е то, така се върши и развива у нас високата политика! Затова сме прокопсали като синигер в кратуна!

 


напред горе назад Обратно към: [Младините на един народ][Майя Динева][СЛОВОТО]

 

© Майя Динева. Всички права запазени!


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух