напред назад Обратно към: [Младините на един народ][Майя Динева][СЛОВОТО]



Епизод 6. Житейските изпитания


Екатерина слиза по стълбите от горния етаж. Тихо е, само стенния часовник отмерва часовете. След нея върви Болногледачката.

 

БОЛНОГЛЕДАЧКА: Напоследък като че ли болестта изчезва, госпожо, дано младата дама отново да...

ЕКАТЕРИНА: Всеки ден пиша писма до министър-председателя, женското дружество беше прието от председателя на Народното събрание и въпреки всичко, не можахме да открием следите на Йосиф. Спряха вестника му, а той... просто изчезна. Днес чакам отговор и от главния прокурор, ще отнеса случая и в чужбинската преса, моето момиче беше...

БОЛНОГЛЕДАЧКА: Като че ли само яденето на бонбони я успокоява,

ЕКАТЕРИНА: Крий ги от нея, тя непрекъснато се тъпче, не прилича на себе си.

БОЛНОГЛЕДАЧКА: Довиждане до утре, госпожо.

 

Екатерина изпраща жената и се връща към писалището си, сяда.

 

ЕКАТЕРИНА: Няма да забравя онази паметна утрин на 19 феруари, когато седяха и тихо си пиеха чай майор Никифоров, Томата Георгиев и... кой още беше, не помня. Ние вече бяхме под стража, а стражи нахлуха у дома, тропаха по стълбите, децата се уплашиха, гушнаха се в мене. Защо трябваше да арестуват от дома нашите приятели без никакво обяснение! Томата у вратата успя да ми прошепне да обиколя жена му, лехуса с най-малкия син Павел и да й дам за харшлък. Останала сама в глъхналата къща, аз не можех да си намеря място. Нито да отгатна причината за новата напаст. После от дядо Григорий научих, че в Русе е станал бунт, че бунтовниците били заловени, че сред тях е и Олимпий... (замисля се) Олимпий, бях му харесала една мома... той все ме подиграваше, че съм сватя, руска сватя такава.. И поведоха всички без всякакви нататъшни обяснения към Черната джамия...

 

Коридорите са съдебната зала. В един ъгъл са застанали Алеко и Екатерина.

 

АЛЕКО: Да, днес идеал, утре-изверг, права сте, госпожо Катина. Виждам, че приятелите ви вече не пълнят къщата, по-рано ден и нощ в „текето“ се блъскаха хора, а сега...

ЕКАТЕРИНА: Останалите ни редки приятели плахо поглеждат към нас и минават предпазливо на отсрещния тротоар.

АЛЕКО: Не бива да ги съдите, такава ни е човешката природа, бай Петко беше на върха, а сега.... Децата как са?

ЕКАТЕРИНА: Вчера Лора пее, танцува, тя обича, весело дете е, а Виола й се кара: Спри веднага! Не виждаш ли, че мама я боли главичката! Пък като дойдоха да ме арестуват, те се радват, радват, искат да ги взема, за да бъдем всички при татко. Лора много обича баща си, Виола е по-затворена, но виждам, че страда. Все поглежда през прозореца.

 

Чува се звънец, хората се устремяват към съдебните зали.

 

АЛЕКО: Да вървим, Катина, само че, моля те, дръж се, ти си силна жена!

ЕКАТЕРИНА: (замислено) Така ли мислиш?

 

Съдебната зала. Прокурорът бие звънеца. Зрителите и журналистите се настаняват по местата си. Петко е на подсъдимата скамейка.

 

ПРОКУРОР: На 15 март 1891 година вечерта господин министър-председателя Стефан Стамболов заедно с министъра на финансите Христо Белчев, в съпровождение на полицейския стражар Спас Антонов, идейки от сладкарницата на Панахова, биле нападнати от четирима неизвестни хора, от които едина дал на тех с револвер два вистрела, а друг злодей изгърмел веднъж само с револвер. Които вистрели причинили на покойния господина Белчева моментална смърт. (шум в залата) Тихо! От делото се констатира по нагледен начин, че целта на убийците е била да убият господина Стамболова.

Шум в залата. Викове: „Как така се констатира? Защо?“

ПРОКУРОР: Обвинителен акт по делото на Светослава Миларова, Трайко Китанчева, Спас Леповчева, Петко Каравелова...

АЛЕКО: (тихо, на Екатерина) Светослав има само дневниците си като доказателство, а Томата признал, че е в заговора, за да му дадат любимите папироси.

ЕКАТЕРИНА: (потресена) Томата... без неговите папироси...

АЛЕКО: А Миларов? Поет, писател, екзалтирана личност, ще го разстрелят заради един дневник, дето го писал във Влашко, в изгнание!

ЕКАТЕРИНА: Петко е спокоен, слава Богу!

АЛЕКО: Аз отивам, госпожо Катина, имайте кураж.

 

Чукчето обявява откриването на заседанието. Алеко заема мястото си при защитата.

 

ПРОКУРОР: Господин Каравелов! Вие се обвинявате в извършване покушение върху живота на министър-председателя Стефан Стамболов и убийството, вместо него на министъра на финансите Христо Белчев, в покушение на съществующия държавен строй и в други престъпления. Признавате ли се за виновен?

ПЕТКО: Не се признавам.

ПРОКУРОР: Един държавен мъж, человеик, който е водил съдбините на тази страна, който се готви да ги води и в бъдеще...

ПЕТКО: Възстановете конституцията, дайте политически свободи, махнете цензурата и може и да се оправим!

 

Шум в залата, прокурорът яростно блъска с чукчето. Някои от присъстващите дори ръкопляскат.

 

АЛЕКО: Господин прокурор, имал ли е Каравелов някакъв интерес в изменение на настоящия, държавен строй? Доказателстата срещу него са слаби, с такива доказателства не би било възможно да обмвиним едно обикновено лице, но само защото е Каравелов, за това можем да го обвиним!

ПЕТКО: По-добре нищо да не правя, да си седя дома, да си мълча! По-добре да забравя за нова България, за новата конституция, за новата демокрация, за свободата. По-добре да хвана иглите и да започна да плета, едно налице, едно наопъки, така поне ще се науча как по-лесно да се справям с интригите и сплетните! Едно налице, едно наопъки, така ли е, господин прокурор?

 

Шум в залата, смях, ръкопляскания.

 

ПРОКУРОР: Обвиняемий Каравелов! Аз мисля, че Вий, ако не сте взели пряко участие, Вий поне сте допуснали проносиенман 9 август.

ПЕТКО: Аз не съм подписвал този акт. Съжалявам, че тогава моят подпис беше фалшифициран.

ПРОКУРОР: Вие сте водител на една известна партия...

ПЕТКО: Партии сега няма!

ПРОКУРО: Не може да няма, защото Вий искате да водите борба. Какви средства употребявате, за да привличате хората да тичат подир Вас? Каква магическа сила имате, за да привличате хората на Вашите убеждения? Ако може да се обясни това нещо!

АЛЕКО: Господин прокурор, до ден-днешен никой не се запита, защо му е притрябвало на Каравелов, стигнал до най-високото място в държавата, да гони княза? Никой не се замисли и пред обстоятелството, че той остана тук, под домашен арест, докато авторите на 9 август избягаха в Русия! И тям се даде амнистия!

ПРОКУРОР: Изобщо, господа, забележавам в господина Каравелова човек интелигентен, човек с душевни качества такива, каквито желая на всеки български министър. Първият от недостатъците му, обаче е, кураж, кураж във водението на българските дела във времена трудни, времена опасни за всинца ни!

ЕКАТЕРИНА: Господи, каква сила съм имала тогава, как успяхме жените на тези беззащитни мъже да ги извадим от Черната джамия... Петко беше толкова отслабнал, стопил се бе, не говореше с никого, нищо не споделяше... не приличаше на себе си.

 

Горе, на стълбите тихо се е появила Виола, тя е с разкъсаната рокля, на която са вшити снимки на Йосиф Хербст, в ръцете си държи други снимки: на баба си Стоянка, на Петко Каравелов, на Олимпий Панов, на Рада, на Лора, на Яворов вероятно, просто се движи като призрак, странното е, че майка й нищо не усеща.

 

ВИОЛА: (шепне) Нека Бог ги прости, нека ги обича, те ме обичаха, нека Бог прости на Лора, нека я приеме при себе си, самоубийците не са Божии чада, не са... нека Бог ги приеме, нека им прости, моля те, Боже, ти си добър, ти ни обичаш, само ти ни обичаш, Лора е... виж колко е хубава! Нейният Явор й беше подарил револвер, също и кокаин, скриха всичко, дори кокаина, на мен нищо не дават... (тихо се смее) Аз знам къде е Йосиф, знам, сърцето ми го усеща, скоро ще бъдем заедно...

 

Шепотът изчезва, изчезва и домът на Каравелови. Появява се Черната джамия. .

Затворнически коридор. Ехтят стъпки, стражар води журналистите към килията на Петко Каравелов.

 

АВСТРИЙСКИ ЖУРНАЛИСТ: Вестник „Алгемайне цайтунг“. Господин Каравелов...

РУСКИ ЖУРНАЛИСТ: Вестник „Новое время“. Гаспадин Каравелов, политическите кръгове в Русия...

ПЕТКО (прекъсва ги): Заповядайте, господа, това е моята приемна стая. С какво мога да ви бъда полезен?

АВСТРИЙСКИ ЖУРНАЛИСТ: Дохождал ли Ви много гости, господин Каравелов?

ПЕТКО: Вие сте първите.

АВСТРИЙСКИ ЖУРНАЛИСТ: Виена коментира Вашата изолираност.

РУСКИ ЖУРНАЛИСТ: Сигурно е забранено да Ви посещават?

ПЕТКО: Разрешено е, но никой не идва. (смее се) Освен жена ми. Страхува се да не заслабна.

РУСКИ ЖУРНАЛИСТ: Въпреки възможностите Ви да забогатеете през 1881 година като министър-председател, като министър на финансите, през 1886 като министър-регент, Вие сте останал беден човек, гаспадин Каравелов. Поне така се говори.

ПЕТКО: (смее се) Чудех се защо жена ми все се сърди. Сигурно за това е било!

РУСКИ ЖУРНАЛИСТ: (също се смее) Несъмнено!

ПЕТКО: Забравяте 1882 — министър в изгнание. А през 1887 вече съм затворник.

РУСКИ ЖУРНАЛИСТ: Не отговорихте на въпроса ми.

ПЕТКО: Немотията е обща и като такава, тя се цери с общи усилия. Що им са такива големи заплати на княза и офицерите? Щото пазят държавата, нели? Аз съм имал нещастието да дохождам на власт все, когато е имало нужда да вземам лопатата и да чистя чуждата смет. За крадци и изнудвачи няма място в държавните обществени служби.

АВСТРИЙСКИ ЖУРНАЛИСТ: Какво мислите за политиката на Австрия спрямо България, господин Кааравелов?

ПЕТКО: Извинете, но аз не храня никакви симпатии към австрийската политика на българския княз Фердинанд, защото е против народа, само в полза на короната.

РУСКИ ЖУРНАЛИСТ: Потвърждавате ли мъченията зад стените на този затвор?

ПЕТКО: Ако е въпрос за идеалите на социализма, пък, то те могат и да се осъществят... но след сто години, например. (смее се) На народа е необходимо да се помага сега! Това може да се направи само с общи усилия, да се забравят партизатщините, защото и немотията и несправедливостта са общи! Това е, господа.

РУСКИ ЖУРНАЛИСТ: Вие не отговорихте на въпроса ми!

АВСТРИЙСКИ ЖУРНАЛИСТ: С удоволствие констатирам, че затворническия режим тук не е така строг, както мислят мнозина. Нийде в Европа не биха пуснали журналисти, дори само външни хора при политически затворници.

ПЕТКО: Вие забравяте, че в Европа министрите не стоят по затворите, господине.

РУСКИ ЖУРНАЛИСТ: Гаспадин Каравелов, ще съдите ли сегашното правителство заради проявената към Вас особена жестокост при мъченията?

АВСТРИЙСКИ ЖУРНАЛИСТ: Биле ли сте наистина мъчен и пребит, господин ексминистър?

РУСКИ ЖУРНАЛИСТ: Бие ли сте изтезеван, гаспадин Каравелов?

ПЕТКО: (изправя се, те се готвят да запишат думите му, говори тихо и гордо) Господа! В моето отечество България, такива работи не стават!

 

Влиза стражарин.

 

ПЕТКО: (покланя им се) Визитата приключи, господа, благодаря ви.

 

В дома на Каравелови е необикновено тихо и пусто. По стълбите от горния етаж бавно слиза Екатерина. Отива до телефона и набира някакъв номер.

 

ЕКАТЕРИНА: (говори тихо, като насън) Госпожице... да, да, аз съм. Искам да Ви предупредя, че вече не е необходимо да идвате у дома... Не, не, просто... моята Виола... тихо угасна... (гласът й се пречупва, тя отново се събира) В съня си, разбира се, веднага ще се обадя на доктора... Благодаря Ви, да, да, за опелото ще Ви се обадя... да, да, Божа работа... дочуване.

 

Тя оставя слушалката и се приближава към иконите. Кандилото по образа на Света Богородица внезапно припламва и започва да гори с ясен, силен пламък.

 

ЕКАТЕРИНА: (като се прекръства) Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй и приеми твоята новопредставлена рабиня Виола...

 

Тя се разплаква, бавно се отпуска и коленичи.

ЕКАТЕРИНА: Помени, Господи, твоите раби Петко, Лора, Стоянка...

 

Гласът й постепенно заглъхва.

Появява се съдът. Всички са прави. Алеко държи заключителната си, защитна реч.

 

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ: Почитаеми господа съдии! На въпроса в какво се обвинява подсъдимия Каравелов, с ръка на сърцето си бих казал, че не зная. Данните, изложени в обвинителния акт съвършено не съответстват на показанията, които се дадоха на съдебното дирене. Тук се говори, че Каравелов може да се счита за морален виновник. Сега ний да се разберем в понятията с господин прокурора, защото съвършено не на място се употребява думата „морален“. Господа съдии, как може да се съпостави от една страна заговор за отмъщение и от друга страна Каравелов?! Така варварски се отнасяха с личността на господин Каравелова, когато беше арестуван в Черната джамия преди три години по също толкова несправедливото обвинение за участие в русенския бунт. Това е повече от невероятно! (пауза) От една страна господин прокурора каза, че Каравелов може да стане министър във всеки кабинет. От друга, чест и хвала на сопаджиите, че ви гонят, блъскат, че ви наричат изменници. Подло и гнусно геройство е да глождим нозете на окования Прометей! Господин прокурорът каза, че ний като военни съдии трябва да се отличаваме с национализъм и военщина. Аз това не го разбирам. Ний сме цивилизован народ и живеем в образована Европа. И аз мисля, че тук, в този процес, който в двадесети век не може да се забрави, е случая да се даде възможност, да се извика, че в България има правосъдие! Има!! (ръкопляскания, шум в залата)

ПЕТКО: Най-напред, господа съдии, ще ви моля да бъдете снизходителни. Моята реч няма да повтори онова, което се каза от защитата. Аз ще отговоря само на това, което каза господин прокурорът в обвинителната си реч. Господин прокурорът каза, че съм разумен и интелигентен. Но не съм имал кураж и енергия. Вий знаете, че през войната в 1886 година аз бях главен интендант, трябваше да изпращам войници, храна и всички потреби. Ние бяхме принудени да стоим срещу Сърбия с едно кьопаво примирие, което ни се наложи от Австрия. Това кураж ли е или не, оставям вам да отсъдите. Нападали са ме със страшно ожесточение в Народното събрание, но никой не каза, че съм изтезавал хора. Бил съм управлявал с щикове и генерали. За генералите мога да кажа, че те ме интернираха в Пловдив. Хубаво ли е, лошо ли е, това е. Идеалът на българския народ е да бъде свободен и обединен. По този въпрос аз направих нещичко по време на Съединението, за което отново бях хвърлен в тъмница. В изпъждането на княз Алескандър никакво участие не съм вземал. Ако имаше свобода да се издават вестници, щях да направя и своя програма и тя, във всеки случай, щеше да бъде в интерес на българския народ. Нападал съм сопаджиите! Един офицерин пред един офицерски съд да хвали сопата! Да говори, че вързан човек може да се бие! Да не ви идва наум, че сопата може да бъде благородна! Аз желая на моите върли врагове да живеят, нека всеки живее, да види какви последствия ще излязат, аз не съм убиец! Ако да бях такъв, нямаше да събирам по пара, по пет да се храна. Аз не желая да насилвам вашата съвест, но ако вий ме намерите за виновен, осъдете ме. Аз вярвам и се надявам на българското правосъдие.

АЛЕКО: Да признаеш, че Каравелов е невиновен, да продължаваш да го държиш в тъмницата и да му нанасяш отгоре удари, когато той не може да се брани, това е... години наред... това е... при това в сърцето на Европа!

ЕКАТЕРИНА: Петко гаснеше след излизането си от Черната джамия. Никога не говореше за преживелиците си по участъците и затворите. Алеко беше убит. Славейкови ги изпращахме поред баща и син. Петко изглеждаше много уморен. Приятелите му се събраха, за да решат въпроса, отгде да намерят средства за изпращавето му в странство на лечение. Но той ги освободи от тази грижа, тихо угасна...

ПЕТКО: Моята съвест е чиста. Не измених на себе си и на народа си. Изпълних своя дълг докрай. И нека интелигенцията не престава за нито един ден да се осланя на народа, който никакви бури и размирни времена не могат поклати. Нека тя в благото на народа да вижда своето лично благо, тъй щото във всички усилни, мъчни за народа времена, той да има очите си с вяра и надежда обърнати към нея, а в тежки пък за интелигенцията времена, тя от него да черпи сили и енергия.

 

Екатерина бавно оставя писалката. В другата си ръка държи лупа, с която е чела до този миг. Това е вече осемдесетгодишната, българска общественичка, все така облечена в черно, смалена, сбръчкана, с чисто бели коси, но живи, макар и почти слепи очи. През прозореца навън тече животът.

 

Край

 


напред горе назад Обратно към: [Младините на един народ][Майя Динева][СЛОВОТО]

 

© Майя Динева. Всички права запазени!


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух