напред назад Обратно към: [Шлиферът на Леонардо][Ивайло Диманов][СЛОВОТО]



В полите на "Витошка"


Над тихия, смълчан квартал, една измършавяла звезда догаряше едва-едва, като забравена на Бъдни вечер свещ.

Новият ден настъпваше уверено и малцината ранобудници няма как да не са забелязали бодрата физиономия на Първолета Граматикова, която чакаше на крайната спирка първия сънен трамвай.

Оптимизмът на младата филоложка, подплатен с две следдипломни квалификации и магистърска степен по пъблик рилейшънс, бе подклаждан с бойкия рефрен на "Марсилезата" и една случайна вестникарска обява с вакантно място за детегледачка.

Това бе сто шейсет и четвъртата обява за работа, на която Граматикова откликваше, но числото й се струваше съдбоносно.

Нещо й подсказваше, че този път ще успее.

Когато трамваят погълна първите пасажери, съкратената преди шест месеца учителка още припяваше "контр ну дьо ла тиранийо", а сърцето й бе изпълнено с мечти и копнежи...

Половин час по-късно научи, че всъщност мястото за детегледачка е заето, но във фирмата имало свободна позиция за компаньонки.

Очевидно Първолета Граматикова не разбра значението на думата и невинно попита дали ще е предимство фактът, че владее перфектно английски и френски. Отговориха й, че френският ще е с особено предимство, а тя попита още дали ще е предимство опитът й по социална педагогика.

Отговориха й, че става дума за здрав секс, а тя изведнъж се почувства като на държавния изпит, когато за първи път през живота си извади пищов да преписва. И съвсем естествено я хванаха...

Първолета Граматикова излезе с поруменели бузи.

Жена с такива бузи днес можеш да срещнеш само в платната на Владимир Димитров-Майстора...

Излезе Първолета Граматикова на улицата и първом опипа тясната си блузка от ликра, от която всеки момент щяха да хвръкнат два диви гълъба, отнасяйки разтупканото й сърце накъдето си пожелаят.

После се успокои и реши да сложи край на своя мизерен живот.

Да, но как?

Нямаше пистолет, нито въже.

А и смелост достатъчно нямаше...

Да легне на ж.п. релсите, а?

Не, няма смисъл! При това разписание на влаковете по-скоро би умряла от скука или пневмония, отколкото от прегазване.

Първолета Граматикова реши да скочи от Лъвов мост.

Застана зад кърпената опашка на лъва и погледна надолу.

Много е ниско, най-много да счупиш крак, отгатна намеренията й възрастен циганин, който продаваше „оригинално“ уиски "Джони Уокър" за пет лева.

С това е по-сигурно, намигна той и й подаде едно шише от своята маркова продукция.

Цяла вечер Първолета Граматикова очакваше смъртта, надигайки час по час полупразното шише, но вместо смъртта, призори й се яви такъв тежък махмурлук, който се явява на Распутин, когато му сервират пресолени пелмени...

Животът не е това, което е, но ако трябваше да избира между дайкири и харакири, бившата учителка би избрала и двете. С много течен аналгин.

Призори Първолета Граматикова взе всичките си дипломи, накъса ги на малки книжни парченца и тържествено ги пусна в тоалетната чиния.

После седна на компютъра и написа с едри главни букви:

"ЕРОТИЧНИ МАСАЖИ ОТ БАКАЛАВЪР ПО САЙОНДЖИ. ЦЕНА 50 ЛВ.“

Сетне принтира обявата и излезе навън.

Над булевард „Витоша“ една измършавяла звезда догаряше едва-едва, като забравена на Бъдни вечер свещ. Новият ден настъпваше уверено и малцината ранобудници няма как да не са забелязали бодрата физиономия на Първолета Граматикова, която чакаше своя първи клиент.

 


напред горе назад Обратно към: [Шлиферът на Леонардо][Ивайло Диманов][СЛОВОТО]

 

© Ивайло Диманов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух