напред назад Обратно към: [Васил Попович][СЛОВОТО]



Тъга


Слънце пали, слънце суши

момък на чужбина,

тъжна мисъл гръд му души,

а душа съдбина!

 

Подфръкни ми, сокол ясни,

мила майко моя,

та си виж на край тъдешни

клета рожба твоя!

 

Денем слънце слепне очи,

а в душа мръчяе;

вечер - месец свет ми сочи,

той в сърце не грее!

 

Нощем звезди, майко, светят,

то се мръщолят,

кат чи сълзи дребни ронят, -

тъй се твойте леят!

 

Сутрин зори дор зарана

с ален свет ме будят,

и надежди будят в мене,

родина наумят!

 

По над момък облак ходи,

дребен дъжд си рони;

то не облак - дъжд не иди, -

момък сълзи рони!

 

Дайте криле, два орлове

там да си зафръкне,

где бял Дунав, край брегове,

кара песен - време.

 

 


напред горе назад Обратно към: [Васил Попович][СЛОВОТО]

Книгата Съчинения. Васил Попович, както и други издания на Издателство "Кралица Маб" можете да закупите с намаление от виртуална книжарница Слово!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух