напред назад Обратно към: [Мария Гюзелева][СЛОВОТО]



След любовта


Няма жарава в огнището вече.

Няма даже и пепел. Уви,

аз на студ съм отново обречена.

Кой така ме прокле, ми кажи?

 

А без огън изобщо не мога.

И без пламък, и без пламък! Дори,

ако трябва за огън ще моля и Бога —

трябва огън вместо кръв да кипи!

 

На нестинарки съм горда потомка

и не мога без огън в нощта.

И не ставам, прости, за икона.

Ще разпаля пак нова главня...

 


напред горе назад Обратно към: [Мария Гюзелева][СЛОВОТО]

 

© Мария Гюзелева. Всички права запазени!


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух