напред назад Обратно към: [Мария Гюзелева][СЛОВОТО]



Октомври


Безмълвен вик. От тишина

пространството отново се оглася.

Промъква се безшумно есента,

строшила слънчевата чаша.

 

И гледай ти  — парчетата  валят

над улици, къщя, дървета.

Усмихва се безкрайната мъгла,

мете лъчистите парчета.

 

Кога ли някой ще ги залепи?

Кога и със какво лепило?

...Незнаейки, сънуваме лъчи,

които чашата разлива...

 


напред горе назад Обратно към: [Мария Гюзелева][СЛОВОТО]

 

© Мария Гюзелева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух