Обратно към: [Мъртвите не се сбогуват][Митко Енчев][СЛОВОТО]

Все оная поляна сънувам –

под могилата, в село, зад къщи:

едно момче, над тревата ù,

гони Слънцето над хоризонта,

да го докосне в залеза.

Един сън...

Няма я поляната, тревата.

И момчето – няма, хоризонта...

Слънцето е у дома си – Мрака.

Там е... Уморено – мене чака.

Обратно към: [Мъртвите не се сбогуват][Митко Енчев][СЛОВОТО]