Обратно към: [Мъртвите не се сбогуват][Митко Енчев][СЛОВОТО]

Очите ми останаха

с гледеца си,

във пътя за насам.

Ушите ми се продъниха

с мозъка ми,

от твоите идващи стъпки.

Душата ми се свари.

И изсъхна на вятъра –

Преди да поклуи...

Бъди, благословена ти!

Поне, като мене.

Обратно към: [Мъртвите не се сбогуват][Митко Енчев][СЛОВОТО]