|
Старите гробищаТука е друго...
Времето е изличило имената в камъка и паметта на живите.
Кръстове, мъх и лишеи сраснали в едно.
Габър, шипка и черни тръни пазят... своите.
Никой не идва – Никой не си отива.
Хората ги няма...
Само тъжък... и кокичета.
|