Обратно към: [Мъртвите не се сбогуват][Митко Енчев][СЛОВОТО]

Изроди се

синият зюмбюл,

а розовият избледня.

В други цветове посях:

жълт, оранжев и червен.

(Черен, и в зелено – няма.)

Разцъфнат ли,

на кръстомпът,

букет ще нарека:

Богу – жълтият,

(не се долюбвахме със него)

за Слънцето – оранж;

червеният – за огъня,

във който ще горя.

Пропуснах белите,

но тях

за себе си ще пазя.

(Очите ми

останат ли отворени,

не се чудете,

че има

за какво да жаля.)

Не се прощавам –

сбогуването беше по-преди:

тогава

не цветиха хризантемите –

по есента,

слана ни прегори.

Не се прощавам –

мисля...

ожалявам.

С буколична простота,

послед себе си,

не син и дъщеря – цветя,

за вас...

Градината – оставям.

Обратно към: [Мъртвите не се сбогуват][Митко Енчев][СЛОВОТО]