напред назад Обратно към: [Калина Вергиева][СЛОВОТО]



Изкушения


И тръгва си по лунната пътека,

най-бялата пътека тази нощ

със неохота. Уморено е. Полека

пристъпва лятото. Дано съм лош

 

пророк... Предчувствие за „никога“ напира

да обладае мисълта ми. Думи — изкушения

ме дебнат. И соленият привкус на чироз —

тръпката, от безсловесност изсушена...

 

 

В златисто русо. И в сребристо бяло.

Страх от мълчание. И страх от думи.

Вълните загръщат в ониксово одеяло

най-синеокото ми лято по пълнолуние

 


напред горе назад Обратно към: [Калина Вергиева][СЛОВОТО]

 

© Калина Вергиева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух