Обратно към: [Калина Вергиева][СЛОВОТО]

Във високия строен норвежец

с бледосиния пуловер от полар.

В онази странна сдържана усмивка

на германеца с бялата риза.

И в русите коси на сервитьора...

Все припознаваш онзи порив свой,

във който е заченат твоят плач.

Плачът е най-жесток тогава,

когато е без сълзи и ридания,

когато болката се утаява като сол

в кръвта ти.

И кръвта ти става морска.

И кожата ти става пясъчна.

И устните ти стават портокалови.

И вятърът косите ти разрошва,

за да закрие тъжната усмивка,

от неосъществимото родена...

Плачът е най-жесток тогава,

когато от очите

не избликне.

Обратно към: [Калина Вергиева][СЛОВОТО]

© Калина Вергиева. Всички права запазени!