напред назад Обратно към: [Калина Вергиева][СЛОВОТО]



Моето различно развитие


Понякога се уморявам. И ми се иска да съм като другите... А всъщност съм, защото, както пише в новата си книга „Морето“ бургазлията Тома Бинчев:

„Ти, който и да си,
бъди сигурен —
и аз съм като теб.“

И все пак ми дотяга. Най- вече и най-често — от дреболии: че не мога да обуя модни чехли с тънки високи токчета, че не мога сама да си изчистя рибата и трябва да я купувам все на филета, че не мога да си лакирам ноктите сама... и т.н., и т.н.

Обаче... Различието ме направи инат. Накара ме да уча. И аз продължавам да се уча — и в професионален, и в чисто човешки смисъл.

Инатът ме изпрати в университета, въпреки лекарите, които не обичам. Не заради това, че не са ме излекували, а за това, че мислят само като медици, не и като хуманисти. И понякога пречат на социалната реализация на различните...

Не ги обичам и за това, че не си препрочитат учебниците...

Малко след това животът ме научи, че мога да се влюбя в лекар, въпреки неприязънта ми към това съсловие...

Инатът ме изпрати в Москва на 5-месечна специализация, въпреки мамините страхове. Инатът ме направи публична личност, въпреки моите страхове.

А животът продължава да ме учи, при това — все по-често — въпреки умората от различието. Например, че мога и трябва да говоря пред публика, въпреки че притеснението ми личи и ме прави да изглеждам 10 пъти по-„невменяема“, отколкото съм ( Впрочем, това „невменяема“ ми го каза едно от онези дечица без детство, които дишат лепило и които повечето хора също възприемат като „различни“). Че мога на 37 години да участвам в конкурс за красота, въпреки че никога не съм се считала за кой знае каква красавица. Че трябва да работя, въпреки че у нас (в повечето случаи) „заетата“ практика е полугладна, а свободната — гладна. Пък и народът ни е казал: “Залудо работи, залудо не стой!“. Някои навън едва ли си дават сметка, че ние с вас сега работим — събираме атомите и молекулите за поредната капка от вира, в който трябва да превърнем пропастта... Някъде по света вече има цели язовири, наречени интеграция. У нас... тук-там вече има вирчета. Ще отправя пожеланието да направите голям язовир!

Останалото е общност от различни различия... Останалото е работа на принципа „кой, ако не ти и кога, ако не сега“. Останалото е поезия — моят вътрешен отличителен белег, моята съдба, моята любов, моята прекрасна невменяемост, моето различно развитие...

 


напред горе назад Обратно към: [Калина Вергиева][СЛОВОТО]

 

© Калина Вергиева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух