напред назад Обратно към: [Калина Вергиева][СЛОВОТО]



Див изгрев


Ветрилото на този портокал,

последният ми вкусен спомен,

разнася в дъждовната нощ

аромата на онзи див изгрев.

 

Започваше първото утро

от моето поредно раздвояване...

Или — сдвояване?

 

Денят бе пълен с изпокъсани конци

от дрехата на нервната система...

 

Сърцето ми — оголено до синьо...

Душата ми — оголена до бяло...

И мисълта ми — гола и смирена,

ме виждаше до теб...

И теб — до мене...

 

Дали си раздвоение, любов?

Или — сдвоение?...

 

Корите портокалови отвътре

са бели, бели, бели...

Бели...

 


напред горе назад Обратно към: [Калина Вергиева][СЛОВОТО]

 

© Калина Вергиева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух