Обратно към: [Калина Вергиева][СЛОВОТО]

Ветрилото на този портокал,

последният ми вкусен спомен,

разнася в дъждовната нощ

аромата на онзи див изгрев.

Започваше първото утро

от моето поредно раздвояване...

Или — сдвояване?

Денят бе пълен с изпокъсани конци

от дрехата на нервната система...

Сърцето ми — оголено до синьо...

Душата ми — оголена до бяло...

И мисълта ми — гола и смирена,

ме виждаше до теб...

И теб — до мене...

Дали си раздвоение, любов?

Или — сдвоение?...

Корите портокалови отвътре

са бели, бели, бели...

Бели...

Обратно към: [Калина Вергиева][СЛОВОТО]

© Калина Вергиева. Всички права запазени!