напред назад Обратно към: [Следобеден зодиак][Стойчо Маджарски][СЛОВОТО]



Не мога да проклинам...


И ето ме, отново гол и скръбен,
на спомена върху скалата хвърлен

     Ериб Сервера

 

Не мога да проклинам участта си,

ни времето, което пропилявах —

сред най-красиво място на земята,

моята скала сега тъмнее...

Подпират я треви и мъртви листи

и коренчета на цветя, които

засаждах и сега засаждам с радост.

Макар че застрашително дими

и може всеки миг да се откъсне,

не я напущам — жив разперен кръст,

под дивото пространство на звездите.

А пътят, който ме доведе тук,

отдавна не личи. Отдавна знам,

че вече няма връщане назад.

Не съжелявам — долу равнината

се гърче в делничната суета —

изнизват се човешките редици,

безличен ден кънти до тъжна нощ...

А тука ветровете ме обгарят —

нахлуват от далечни светове,

кръжат в тишината и повтарят

как стенат боговете във ношта.

Така разпънат, ден и нощ, живея,

но болката ми има сладък корен —

свта отгоре гледам. И оттатък...

 


напред горе назад Обратно към: [Следобеден зодиак][Стойчо Маджарски][СЛОВОТО]

 

© Стойчо Митев Стойчев (Стойчо Маджарски). Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух