напред назад Обратно към: [Следобеден зодиак][Стойчо Маджарски][СЛОВОТО]



Старата къща


И небето скърца в стъпалата,

гнили и потънали във прах.

Килната, без панти е вратата —

шмугва се към двора гущер плах.

 

И плугът разяден се подпира

на стобора. Жилав и ръждив

може би единствен не умира

в двора само малинакът див...

 

Няма ги и приказките нощем,

зимните и пролетни игри,

пепелта от старото огнище

в пукнатини зейнали гори.

 

Где се пръсна палавата челяд,

милвана от дядовци добри,

та остана само този скелет

да посреща нощи и зори?...

 

Пустота, забрава, са оплели

веселият нявга топъл кът.

Тръгвам — маха ми с ръце прогнили

на герана сгърчения орът...

 


напред горе назад Обратно към: [Следобеден зодиак][Стойчо Маджарски][СЛОВОТО]

 

© Стойчо Митев Стойчев (Стойчо Маджарски). Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух