Обратно към: [Следобеден зодиак][Стойчо Маджарски][СЛОВОТО]

От една тъмна тераса

някой пее.

За гурбетчията.

За оня,

с китка над бялото чело.

Дето скита из чуждите краища.

И за оная,

дето със свещ във ръка

девет поклона прави на Бога.

И девет години го чака,

жив и здрав да се върне на село...

Още по-ниско се спуска небето

и още по-студена става тъмната нощ...

Обратно към: [Следобеден зодиак][Стойчо Маджарски][СЛОВОТО]

© Стойчо Митев Стойчев (Стойчо Маджарски). Всички права запазени!