Обратно към: [Следобеден зодиак][Стойчо Маджарски][СЛОВОТО]

1.

Отиде си, отмина лятото —

скита в август пресипнала хлопка.

Кънти и цепи простора

на пладнето ръждива релса —

събира, трупа облаци тъмни

над църквата и площадчето селско.

Как искам дъхът на вихрушката

и на синята, влажна светкавица,

да усетя със ноздри изпръхнали

и трвожна, разсъмната зеница.

Да усетя как се изпълва съня ми

с влага и ромолене на ручеи.

Но на две крачки от облака,

ядно слънце пече ли, пече...

2.

Далечна птича сянка се вие,

към въхрховете, нагоре ме мами.

Перо от крилете й —

трепти и се лута след нея

моята памет.

Макар че съм близо

до мъдрите скути на Бога

все ме блъска, бушува във мене

нажежена до бяло, черна тревога...

А върхът е примамка

додето човек го възседне.

После сам търкулва страха си

да издъхва в каменистата бездна...

Ала не ме оставя жежката,

до бяло тъмна тревога:

как във тоя Август безмилостен

капка дъжд да измоля от Бога...

3.

Но не идва дъждът. Опъват селяците

брадясали, тънки гръкляни:

за всяка мъка ли, Господи,

за твоята милост

трябва да колим курбани?...

И се върти, и се лута далечната птица,

и се спуска нажежена надолу

към полето, А то — от зной

прегоряло, настръхнало, голо...

Спри, моя памет,

луда птицо далечна,

спусни се и кацни на скалата.

Няма дъжд.

Само залезът кротко приижда —

остави да ти варакоса перата...

Обратно към: [Следобеден зодиак][Стойчо Маджарски][СЛОВОТО]

© Стойчо Митев Стойчев (Стойчо Маджарски). Всички права запазени!