напред назад Обратно към: [Следобеден зодиак][Стойчо Маджарски][СЛОВОТО]



Морето


Отдавна в миналото не надничам —

далечна, уморена въртележка.

Но тая дива страст да те обичам,

остана в мен с присъдата си тежка.

 

Сънувах нощем лудата ти пяна

и залези над острови далечни.

А денем скитах със душа премляна,

потънал в прах от пътищата Млечни...

 

Кънтяха в мен далечните таверни

и ром росеше миглите ми тъмни.

Ала жените бяха все неверни,

измаите — дордето се разсъмне.

 

Как исках с избелели параходи

в тропическите вечери да плувам.

Но и до днес по тази суша бродя

и суховеи покрай мен върлуват.

 

Не зная още колко ми остава —

безкрила чайка, във степта се мятам.

Такава участ, който не познава,

не може за страдалец да се смята.

 

Но аз ти вярвам. Знам, благословия

ще ме споходи с нощен блясък,

когато във брега ти ще се скрия,

а ти ще ме превръщаш в жаден пясък...

 


напред горе назад Обратно към: [Следобеден зодиак][Стойчо Маджарски][СЛОВОТО]

 

© Стойчо Митев Стойчев (Стойчо Маджарски). Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух