напред назад Обратно към: [Следобеден зодиак][Стойчо Маджарски][СЛОВОТО]



Нощен триптих


1.

О, тайнство, велико!

В твоите дипли от мрак,

поръбени с лунни кенари

заспива светът,

прокуден от кресливия ден.

Най-мъдрата птица,

от всичките птици в нощта,

виси под антената сгърчена

на отсрещния блок —

имената гадае на тия,

които в утрото няма да чакат тролея...

 

И само чухалът знае това.

И го повтаря хиляди пъти.

Но втренчена в прозорците сънни,

не мирясва проклетата птица..

 

2.

От най-високото на баира

започва Млечният Път —

на пустинята звездна безкраят.

Върху ръба на мрака стоя —

последният бряг на съня ми.

Под мене розова бездна дими —

приижда, дебне денят...

 

Свири, зове ме требоцно

звездният влак.

Но как и защо ли нагоре

да тръгвам?

Дали е жива още змията?

Дали все така

е зюмбюлено земно

окото й мъдро?

Все така ли е кротка и кратка

нейната тъмна отрова?

Кой ще ми каже?

 

Все го няма, все не идва

Малкият принц...

 

 

3.

Маестро, не затваряй очи,

не е време за сън.

Погледни: по-тъмен от мрака

с далечни и глухи копита

премина последният облак.

И от луната вече се сцеждат

тъмните струи.

А по клавишите скита плач

на гергьовденско агне.

 

Нали ти беше казал така

в една своя соната?

Или си забравил?

Или ти омръзнаха звуците,

нетърпеливо сгушени

под пианото старо?

Не заспивай, не е време за сън...

 


напред горе назад Обратно към: [Следобеден зодиак][Стойчо Маджарски][СЛОВОТО]

 

© Стойчо Митев Стойчев (Стойчо Маджарски). Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух