напред назад Обратно към: [Стоян Николов][СЛОВОТО]



Луна


Беше през някоя от летните ваканции. Към края й. Бяхме на гости на дядото на един мой приятел в малко родопско градче. Аз, приятелят ми и две девойки. Всъщност, като се замисля за буквалното значение на думата „девойка“, те съвсем не бяха такива, но това няма значение. Приятелят ми и двете момичета веднага хукнаха да разглеждат градчето, а аз останах да помагам на дядото да нацепи дърва за през зимата. Това (цепенето на дърва) ми е любимата физическа работа. Когато се захвана с нея забравям за ядене, за пиене, за... разговори с девойки.

Така се случи и през този ден. Приятелите ми се прибраха по тъмно и ние с дядото чак тогава се сетихме да спрем. Нахранихме се, сипахме си ракия и седнахме на двора. За маса ни служеше част от ствола на едно дърво. Беше толкова дебел, че ако двама седящи един срещу друг човека си подадяха ръка, трудно щяха да се докоснат. Беше прекрасна нощ. Без облаци, прохладна и свежа.

По едно време момичетата развалиха хубавото прекарване с мрънканиците си за ходене на дискотека. Аз не дадох и да се спомене да се присъединя към тях. Бях запленен от обстановката, дървото-маса, ракията, небето и нищо на света не можеше да ме накара да помръдна от мястото си. Мартин, приятелят ми, дълго ме убеждава и като видя, че няма да успее по друг начин, ме дръпна настрани и ми каза:

— Няма какво да правиш тука. Дядката е много мълчалив и цяла вечер ще скучаеш.

Аз обаче бях упорит, какъвто вече не съм, и поех риска, макар и сам да бях забелязал това, за което ми говореше Мартин. През целия ден, който бяхме прекарали само двамата, дядо Гошо я беше казал десетина изречения, до едно свързани с работата, я не.

Приятелите ми се предадоха и тръгнаха без мен.

Дълго мълчахме и пиехме умислени. Наоколо също беше много тихо. Имах чувството, че целият свят се е превърнал в тишина. Всичко бе толкова величествено и тайнствено, че не ми беше трудно да разбера какво е подтикнало предците ни да измислят самодиви, призраци, караконджули... Най-после реших да се опитам да завържа разговор:

— Виж, дядо Гошо, колко е красива луната!

Той дори не си направи труд да погледне. Мълча около минута и аз се примирих, че ще изкарам тиха вечер, като на бдение. Но не било писано да стане така. Дядо Гошо се размърда, отпи от чашата си и заговори с тих, едва разбираем глас:

— О, Луната! Какво знаем ние за Луната? Учените дават някакви сухи факти и смятат, че обясняват всичко. Разстоянието между нея и нашата планета варирало от 356 до 407 хиляди километра. Масата й била по-малко от 1/80-та от масата на Земята, а диаметърът — 3 476 километра.

Макар, че Нийл Армстронг я е наранил много, сигурен съм, като е поставил омърсените си от човешка суета и похот ходила върху девственото й тяло през 1969 година, тя дава пример за подражание. Продължава да изпълнява стриктно функцията, която хората очакват от нея.

Представяш ли си, ако се беше обидила заради човешката наглост, и ни беше напуснала? Щеше да настъпи невероятен хаос. Хората, по природа глупави и самовлюбени същества, щяха да нададат вой до небето. Някои щяха да говорят за нарушени човешки права, войнстващите незадоволени феминистки веднага биха обявили единствения естествен земен сателит за същество от мъжки пол, и биха му приписали хиляди реални или въображаеми недостатъци. Изкуфели бабички от целия свят щяха да цъкат с език и да повтарят важно-важно „знаех си“, а няколкостотин водачи на секти моментално биха обявили близка дата за края на света и оставяйки екзалтираните си последователи да се самоубиват, щяха да изчезнат с парите им в неизвестна посока. И това е най-малкото, с което бихме се разминали.

Но Луната е добра. Въпреки, че за разлика от много други планети Земята не се е погрижила естественият й спътник да има приятелска компания, с която да прави щуротии. Сатурн, Уран, повечето, са създали на своите сателити условия за забавление, като са ги събрали по няколко накуп. Да не скучаят през безкрайния си живот.

Земята, като говорещите същества, които щъкат по повърхността й, е себично егоистично копеле. Мисли само за себе си.

Лично аз харесвам Луната много повече от Слънцето. Нищо, че е жизненоважно. То ми изглежда много по-маргинално и плебейско.

Чувал съм, че генетически било заложено на светлите очи да са по-слаби от тъмните. Аз обаче, ги намирам (освен в редки случаи) за много по-красиви. Така е и със Слънцето и с Луната. То е силно, могъщо, полезно, но грозно и безсрамно, недискретно. В същото време Луната е слаба и немощна, но умна и с неоспорим такт, красива и фина.

Тя се възползва от безразборното пилеене на енергия от страна на своя дневен брат, и без да се изтощава, отразява светлината, която той бълва, за да ни се покаже на небето; но несравнимо по-кокетно и по-изискано от него. Тя обича да е тайнствена. Защо й е да си навлича гнева на едни или други? Никой не е казвал „Уф, проклета Луна! Какво е напекла? Изпотих се целият“, или „Гнусната Луна никаква я няма! Пак ще имам слаба реколта от луноглед и няма да мога да си върна дълговете!“

Слънцето е като завоевател. То си наумява нещо, и го прави без оглед на последствията. Едни го благославят и обожествяват, други умират с клетви на уста в безплодни и опустошени от него земи. То се е нагърбило с тежката задача да върши нещо и като всички, вършещи нещо, е чувало хиляди пъти през живота си и „осанна“ и „разпни го“. Луната, тази хитруша, е аристократично безполезна и затова печели симпатиите на всички. Или най-малкото — безразличието им.

Освен това, когато са си разпределяли ролите, Луната безспорно е извадила по-голям късмет. Разбира се, ако приемем, че повечето религии и езици имат право като я причисляват към женския род, за който, всички знаем, е характерно любопитството.

Хората са решили, че е по-подходящо да вършат повечето интересни неща през нощта. Те я предпочитат, за да се убиват и обичат, за да кроят планове, които ще ги направят велики или жалки, за да правят пирове, на които първо са велики, а после жалки.

Луната е стара, много стара, макар че хилядолетията не й личат изобщо (каква ли козметика използва?). Повечето стари жени са клюкарки. Сигурно би умряла от скука, ако й се налагаше ден след ден да гледа как хората ходят на работа, ругаят се по кръстовищата, или със сериозни физиономии изпращат някой близък в последния му път.

Нейният живот е несравнимо по-интересен. Та тя може да наднича през отвора на леденото ескимоско иглу, където мъжът предлага като висша форма на гостоприемство късокраката си, с широко татуирано лице и воняща на рибна мас съпруга, на ококорилия очи полярен изследовател! Може да види как изящна дама, доскоро облечена в рокля, струваща колкото едногодишната прехрана на хиляди африканци, търпеливо лежи под седемдесетгодишен пъшкащ старец в богаташките квартали на Лос Анджелис.

Похотливо е наблюдавала как след тежко дълго плаване и кървави битки с Вселенския дракон, огромен викинг сваля доспехите си и се отпуска върху вълчи кожи между няколкото си обожаващи го жени.

Станала е свидетел на Първородния грях, без който животът е невъзможен и безсмислен. Огрявала е царското ложе на Едип, когато той, без да знае, е извършил кръвосмешение с майка си.

Помни как смели и подли английски, холандски и испански моряци са се намествали между мургавите стегнати бедра на доволните от подарените им дрънкулки полинезийки. Колко заговора и преврата е могла да предотврати, стига да е пожелала!?

Знае, че достолепните, морални, етични и държащи на семейните ценности американски бизнесмени срещу няколко долара се гаврят със създания, които европеидната раса не може да създаде и след милион години, в лепкавите потни нощи на Югоизточна Азия. Сигурно й е интересно да гледа амазонските индианци, на които Адам и Ева са забравили да обяснят какво е срам.

Дали вече не й е доскучало? Дали не е отегчена от всичко? Колко ли милиони пъти е знаела, че детето, което майката подава на съпруга си, не е негово? Либерално мислеща ли е? Тя знае и две и двеста. Смърт, глад, пирове, триумфи.

Дали се забавлява или отвращава когато слуша как разни политици дават заповеди да се убиват хиляди и милиони заради собствени интереси, а на следващата вечер, в късните новини, говорят за тероризъм, патриотизъм и други бози?— на това място дядо Гошо си пое въздух за пръв път откакто бе започнал да говори. После продължи, размахвайки със жилавата си ръка горяща в мрака цигара — Току що открих поредното доказателство за човешката самовлюбеност. Защо съм решил, че Луната изобщо се интересува от нас?

Та около нея има толкова много звезди! Истински звезди, а не префърцунени мъже и жени. Тя има щастието да не е на едно място с нас.

Сигурно в началото, когато е била млада, е гледала любопитно към по-едрата си сестра, Земята. Тогава нещата са се променяли бързо: изчезвали са и са се появявали континенти, животни, вулкани и морета.

После обаче, Земята е преминала детството и пубертета си, поулегнала е и се е поуспокоила. Луната също е натрупала хилядолетия и някои неща са взели да я отегчават.

Възможно е дори и превръщането на част от маймуните в хора да я е заинтересувало. На мен поне би ми било интересно да гледам как мъките и неволите превръщат едно същество в друго, което е върха на еволюцията, в смисъл, че може с минимум усилия да си осигури нещата, необходими му за да съществува, скоро след което второто същество се побърква и прави живота си, колкото е възможно по-нещастен.

Поговорката „нищо ново под Слънцето“ сигурно важи и за Луната, така че скоро тя отново е обърнала гръб на удрящите се един друг с камъни по главите австралопитеци, хомо хабилиси, неандерталци. Ако е поглеждала от време на време с крайчеца на окото си, е забелязала, че през последните хилядолетия нищо не се е променило.

Единственото нещо, което би привлякло вниманието ми обратно ако бях на нейно място е неопровержимо съобщение на учените от целия свят: „Дами и господа, след задълбочени изследвания и милиони внимателни проверки, установихме с абсолютна точност, че на X.Y.Z. нашата мила родна планета ще бъде разцепена на безброй парчета от огромен астероид. Пак повтаряме, че всичко е 1000% достоверно, така че, хайде да използваме пълноценно последните две седмици от живота си“.

Това, разбира се, е невъзможно, защото мъдрите политици не биха позволили на поданиците си да се освободят от оковите на всичко подло и суетно, и да бъдат наистина щастливи. Щастието е безредие, а те не обичат безредието. Биха предотвратили такова развитие на нещата. Тук— там с убийство, другаде със заплаха, на трето място със заповед.

Но да предположим, че това съобщение е реалност. Интересно би било да се гледа отгоре как след неминуемите един — два дни паника и истерия, всички ще заживеят в един истински рай. Но не в оня, в който отиваш само ако си скопен, глух, сляп и уродясал едновременно.

Тя може би ни е обидена, и дори това не би привлякло вниманието й. Може да не е разбрала правилно значението на реките от кръв, които са лели пред олтарите на богините, с които са я олицетворявали. Или да е ядосана, че въпреки пасивността си, в други религии са я сочили като олицетворение на злото. — На това място дядо Гошо поспря, запали нова цигара, замисли се за миг, а после отново продължи. Говореше още по-тихо — Всичко това си беше една поредица празни мисли и догадки. Луната най-вероятно нито вижда, нито чува, нито усеща когато стъпват върху нея. Следвайки природните закони, тя отразява част от светлината на Слънцето, когато то осветява противоположното кълбо на Земята.

Признавам си, не знам точно по какъв начин, но тя е основна причина за приливите и отливите (така четох в някаква научнопопулярна книга). Безспорно е също така, че животните от семейство „кучета“ не са съвсем безразлични към нея, защото често я гледат и вият. Не зная дали като израз на положително или на отрицателно отношение. Последното, за което се сещам, е, че Луната (съвсем несъзнателно, разбира се) е помогнала на много представители на мъжкия пол, включително и на мен когато бях млад, да завържат краткотрайни плажни връзки с разни девойки, на които отражението й в морето влияе особено. — дядо Гошо въздъхна, стана и добави само — Лека нощ! След което влезе в къщата и ме остави да размишлявам върху думите му, върху „мълчаливостта му“ и върху какво ли още не. За щастие ми остави и половин бутилка от най-вълшебната домашна ракия, която някога съм опитвал.

 


напред горе назад Обратно към: [Стоян Николов][СЛОВОТО]

 

© Стоян Николов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух