напред назад Обратно към: [Грешна молитва][Валери Иванов][СЛОВОТО]



Жалба


На Пл. Александров

 

Отдавна в тая твърд робска

не е имало курбан за светци и апостоли...

Пукай се от мъка, земльо попска,

и чопли семки — за Бог да прости!

 

Низки търгаши ни водиха към „високото“ утре.

Вратове и мутри ни дариха фина „демокрация“.

Лутаме се освирепели като глутница вълци...

И имаме наглостта да се наричаме „нация“!?

 

Псувай, проклинай, сестро — брата си,

че роб на глупците остана...

Разкъсвай в гняв, селяко, душата си,

че време безплодно, безхлебно захвана!

 

Тази страна, отдавна изречена и обрулена,

напоследък гмеж — сатани и демони ражда!

Българийо, майко — нещастна, охулена —

умори ме от болка, недоимък и жажда!

 


напред горе назад Обратно към: [Грешна молитва][Валери Иванов][СЛОВОТО]

 

© 2006 Валери Иванов Иванов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух