напред назад Обратно към: [Грешна молитва][Валери Иванов][СЛОВОТО]



Прокълваване


С годините се научих да побеждавам в себе си

и пороците,

които не притежавам...

Чужди вини ми висят на врата —

някакви черни поличби.

Заложник на странна съдба —

чувствам се ничий.

Смехотворно епизодичен,

провинциално романтичен —

мразя опеката варварска

и гневя се на наглите нарциси,

родени в смога на неграмотни облаци,

с културата своя махленска.

Обичам чистите нрави и помисли.

Презирам сериозните комикси.

Вероятно

разбирам ориста да си жив — по инерция...

В душата си нося смирение,

но време не стига.

Прокълваха ме врани и човки.

И късметът — нокът трева — преди изцеление —

свойски намига!

Кому?

Нима се превърнах в ширмовка?!

 


напред горе назад Обратно към: [Грешна молитва][Валери Иванов][СЛОВОТО]

 

© 2006 Валери Иванов Иванов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух