напред назад Обратно към: [Грешна молитва][Валери Иванов][СЛОВОТО]



Душа


Спокойствие, без което не мога.

Загадъчност на усамотения бряг.

Зрънце покровителство, заченато от Бог,

като спасение в непрогледния мрак.

Заминавам.

Ще бъда нормален.

Единство на природата и бездна е душата ми.

Тлее синкава бездънна пропаст.

И чужд на безбрежното плаване,

търся пристан — насън.

Живот, като шеметно отдаване.

В копнеж и в мираж пресъхва коренът на ниския облак,

от който искам да въздъхна и не мога...

Ще окъпя света в своята аномалия,

че потъвам в ничии обятия,

където измамната вечност

ще ме приюти сред нежни болки и безмълвия,

вместо удавяне...

Стене хищник — вятърът.

И гняв опипва съдбата ми.

Тежат прангите на ужасеното пиянство на пленника,

развързал примката на мълчанието...

С безброй лъжи и изстрадани луни се катеря,

и опознавам падането, в което нищото е всичко.

 


напред горе назад Обратно към: [Грешна молитва][Валери Иванов][СЛОВОТО]

 

© 2006 Валери Иванов Иванов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух