Обратно към: [Бина Калс][СЛОВОТО]

Високата вода на пълнолунието

върху гладкия гръб на делфина

в часовете на онази нощ

с безсънието на щурци

и гласове от топли раковини

пощадени от гнева на морето;

аз съм край корабите,

търсещи примамливи извивки на бреговете —

образи на поне няколко Елени

и моя ангел подложил крилото си,

за да има къде да ме отмори сънят.

Тук-там морски петли

под дърветата на нощта пеят

и побелява солта на мълчанието

като отровна змия,

захапала опашката си с болката:

“не мога да живея без старата си кожа“.

Да дойде и остане слънцето,

да отмести плочата на кошмарите,

да ни изкачи нагоре до непозната земя,

където никога не ще се наложи

да целувам морето за сбогом.

Не се смея, защото ми се плаче.

                       Това е друг живот.

Обратно към: [Бина Калс][СЛОВОТО]

© Бина Калс (Бина Калчева Стоянова). Всички права запазени!