![]() ![]() Зелени кораби, бели листаИ ни отнасят гибелни течения.
Обещахме си да носим дълго лачените обувки на детството. Счупиха се отдавна огледалцата ни от пантомимата на слънцето.
Подирени в спомените се поклащаме в приливи отливи.
Учиха ни да растем, заровили ръце в небето, без душите ни да обръгват от ръждата на безпокойствата; да преглъщаме онова, което като влага разяжда хоросана по къщите; да помиряваме света със себе си, света със другите, ние и дърветата със сладките кори и птици, дробящи плътта им.
С един жест към светлината, с търпимата болка на проглеждането, вътре в нас между слепоочията, където се удря кръвта като сляпа камбана,
минаваме, като следи на облаци минаваме, като звуци от вдлъбнатините на грамофонни плочи излизаме все по-слаби: заглъхващи, затихващи...
Зелени кораби, бели листа, къде сте?
Едно препятствие ни държи на синджир и ни обезглавява.
Със Сътворението на водата... Със Откровението на огъня...
А под дърветата ние трева, която не расте във силните им сенки, мълчим и като нощна стража, с последните си очи, с последните си жестове, мачкаме кожата на пясъка пълни рани с мокра сол.
Рибарските мрежи улавят душите ни, понякога върху гладките палуби, понякога ниско под шапката на вълните.
![]() ![]() ![]()
© Бина Калс (Бина Калчева Стоянова). Всички права запазени! |