![]() ![]() Чуй гласа ми...Чуй гласа ми, нека потопя ръце във водата на колосаното море, нека отново потъна в цвета на лотоса и разпусна коси над небрежния аромат на формите му,
Чуй гласа ми под меката сянка на облаците с блясъка на света и всяка капка от краткия дъжд по-краткия живот живот на капка.
Чуй гласа ми, виж как самотата, доброволната самота е моя довереница, граница, която ме очовечава; предел между мен и света, с поне една подадена ръка.
Чуй гласа ми, вече разчитам червените букви на спомена в паметта на детето-момичето-жената, като ято диви лебеди по обратния път към радостта, към изгубената светлина и очакването.
![]() ![]() ![]()
© Бина Калс (Бина Калчева Стоянова). Всички права запазени! |