напред назад Обратно към: [Бина Калс][СЛОВОТО]



Чуй гласа ми...


                      Чуй гласа ми,

нека потопя ръце във водата на колосаното море,

нека отново потъна в цвета на лотоса

и разпусна коси над небрежния аромат на формите му,

 

                      Чуй гласа ми

под меката сянка на облаците

с блясъка на света и всяка капка от краткия дъжд —

по-краткия живот — живот на капка.

 

                      Чуй гласа ми,

виж как самотата, доброволната самота е моя довереница,

граница, която ме очовечава; предел между мен и света,

с поне една подадена ръка.

 

                      Чуй гласа ми,

вече разчитам червените букви на спомена

в паметта на детето-момичето-жената,

като ято диви лебеди по обратния път към радостта,

към изгубената светлина и очакването.

 


напред горе назад Обратно към: [Бина Калс][СЛОВОТО]

 

© Бина Калс (Бина Калчева Стоянова). Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух